— Отиди в нашата стая, Кристин. Тука ще ни пречиш.
Турдис искаше да промие раните на Лавранс, седнал на стъпалото пред леглото, но той я увери, че няма нищо страшно.
— Не можете ли да облекчите поне малко болките на Юлвхил? Помагай, Господи, стенанията й ще разплачат и камък.
— Не смеем да я местим, преди да дойдат свещеникът или знахарката Ингейер — обясни Турдис.
Арне влезе и извести, че отец Айрик не си е у дома. Рагнфрид постоя със стиснати ръце. После рече:
— Изпратете човек за Осхил. Готова съм на всичко, за да спасим Юлвхил.
Никой не обърна внимание на Кристин. Тя се покачи на пейката зад леглото, сви крака и опря глава на коленете си.
Сякаш безжалостни ръце стиснаха сърцето й до болка. Искаха да доведат Осхил! Майка й никога не викаше Осхил. Отказа да потърси помощта й и когато лежеше с родилни мъки, и когато Кристин имаше треска. По думите на хората Осхил беше магьосница. Епископът в Осло и епархиалният съвет разполагаха с властта да я обезглавят или изгорят на клада, но ги възпираше високото й потекло: Осхил беше като сестра за кралица Ингебьорг. Говореше се, че отровила първия си мъж, а сегашния съблазнила с магии. Той можеше да й бъде син. Осхил имаше и деца, но те не я уважаваха. Двамата благородници Бьорн и Осхил се грижеха сами, без слуги, за стопанството си в Довре, защото бяха изгубили всичките си богатства. Никоя важна особа в долината не желаеше името й да се свързва с Осхил и мъжа й, ала бедните хора търсеха скришом помощта й. Идваха при нея с грижите и неволите си, но и се бояха от нея.
Кристин направо се слиса. Майка й, ревностна християнка, се молеше редовно. Защо тогава не призове на помощ Господ и Богородица? Кристин започна да се моли на свети Улав, защото знаеше, че добрият светец помага на страдащите било от болести, било от рани, било от счупени кости. Мислите й обаче се разпиляха.
Родителите й останаха сами в стаята. Лавранс отново лежеше на леглото, а Рагнфрид бдеше над болното си чедо. От време на време бършеше с влажна кърпа челото и ръцете на Юлвхил и напояваше устните й с вино.
Измина доста време. Турдис надничаше в стаята и изявяваше готовност да помогне, но Рагнфрид всеки път я отпращаше. Кристин плачеше беззвучно и се молеше наум, но магьосницата не й излизаше от главата. Чакаше с нетърпение да я зърне.
Изведнъж Рагнфрид се обади:
— Спиш ли, Лавранс?
— Не. Слушам как стене Юлвхил. Господ ще помогне на невинното си агне, жено. Не бива да се съмняваме в това. Но не ме свърта повече да чакам…
— Бог ме мрази заради греховете ми — отчаяно отвърна Рагнфрид. — Децата ми несъмнено са си добре на небето. Явно е ударил и часът на Юлвхил. Мен Бог ме е прокудил, защото сърцето ми е гнездо от грехове и тревоги.
Вратата се открехна. Влезе отец Айрик. Поизправи едрата си снага и се помоли с ясния си плътен глас:
— Бог да ви е на помощ!
Свещеникът остави ковчежето с церовете пред леглото, приближи се до огнището и накваси ръцете си с топла вода. Извади кръст изпод дрехата си, насочи го към четирите ъгъла на стаята, мърморейки нещо на латински. После отвори капака на тавана, та вътре да нахлуе светлина, и отиде да види Юлвхил.
Кристин се побоя да не би отецът да я намери и да я изгони. Малко неща убягваха от зоркия поглед на свещеника. Този път обаче той не се огледа. Извади от ковчежето бутилка, сипа от съдържанието й върху мрежеста вълнена кърпа и положи лапата над устата и носа на Юлвхил.
— Скоро ще я поотпусне — обеща отец Айрик.
Приближи се до Лавранс и се погрижи за раните му, докато слушаше как се е случило нещастието. Лавранс имаше две счупени ребра и рана в дробовете, но по думите на свещеника не го грозяла сериозна опасност.
— А как е Юлвхил? — загрижено попита бащата.
— Ще ти обадя, когато я прегледам — отвърна свещеникът. — Легни си на горния етаж, за да се отвори тук повече място за жените, а и да им е по-спокойно, докато се грижат за малката.
Преметна ръката на Лавранс над рамото си, подхвана го през кръста и го изнесе навън. На Кристин й се искаше да последва баща си, но не посмя да се издаде.
Отец Айрик се върна и мълчаливо разряза дрехите на Юлвхил, която вече хленчеше по-слабо и като че ли дремеше. Свещеникът внимателно опипа детското телце.
— Нищо не казваш, Айрик — глухо отбеляза Рагнфрид. — Толкова ли е зле детето ми? Не знаеш ли лек?
— Има тежка рана на гърба, Рагнфрид — бавно обясни свещеникът. — Не мога да я изцеля. Остава ни да се уповаваме на Господ Бог и на свети Улав.