На следващата сутрин узна, че вуйчо й и свитата му си тръгнали от имението, обзети от гняв. Трун нарекъл сестра си луда, умопобъркана жена, а зет си — глупак и мижитурка, задето не знаел как да озапти съпругата си. Кристин пламна от възмущение, но се и засрами. Даваше си сметка колко неприлично е постъпила майка й, като изгони най-близките си роднини. За пръв път й просветна: майка й се отличаваше някак от останалите ясени, нещо в поведението й не беше наред.
Докато размишляваше над тези въпроси, на двора излезе слугиня и й поръча да се качи при баща си.
Кристин забрави при кого отива, когато пристъпи в стаята: срещу отворената врата, с огряно от светлината лице, седеше непозната жена. Веднага се досети, че е магьосницата, макар да си я бе представяла другояче.
Жената изглеждаше малка и крехка като дете, защото седеше на големия плетен стол с облегалка, донесен в стаята специално за нея. Масата, постлана с най-отбраните ленени покривки на майка й, бе отрупана със свинско и птиче месо върху сребърни подноси. Поднесоха й вино в купа и сребърната чаша на Лавранс. След като я нагостиха, Рагнфрид й подаде една от най-красивите си кърпи, та да си избърше ръцете. Самата стопанка застана пред нея с месингов леген с вода.
Осхил пусна кърпата в скута си, усмихна се на детето и рече с ясен, омаен глас:
— Ела при мен, де! Много са ти хубави децата, Рагнфрид!
Лицето на Осхил бе осеяно с бръчки, но свежо, бяло и червено като на дете. Кожата й изглеждаше мека и нежна на допир, устните й — алени и свежи като на млада жена, а големите й жълтеникави очи блестяха. Тънка бяла забрадка обграждаше лицето й, закрепена под брадичката със златна фиба. Над забрадката й се диплеше воал от мека, тъмносиня вълна. Той падаше свободно върху раменете й и се стелеше чак до земята. Осхил имаше снага, права като топола, а роклята подчертаваше достойнствата на фигурата й. Кристин инстинктивно усети, че никога не е виждала по-красива и изискана жена от старата магьосница, с която големците от селото не желаеха да си имат работа.
Гостенката поддържа ръката й в своята. Заговори на Кристин дружелюбно и шеговито, но момичето не успя да промълви дума. Тогава подзе със смях:
— Май се боиш от мен, а?
— Не, не — почти извика Кристин.
Отговорът разсмя Осхил и тя се обърна към майката:
— Дъщеря ти има умни очи и добри, силни ръце, не е склонна към леност, доколкото разбирам. В мое отсъствие ще ти е нужна помощница за Юлвхил. Затова искам Кристин да дойде с мен на двора и да гледа какво правя. Вече е достатъчно голяма, нали навърши единайсет?
Осхил излезе и Кристин я понечи да я последва, обаче Лавранс я повика от леглото. Лежеше по гръб, а под свитите му колене бяха напъхали възглавници. Осхил му нареди да лежи така, та раната в гърдите му да зарасне по-бързо.
— Съвсем скоро ще оздравеете, нали, татко? — попита Кристин.
Лавранс я изгледа изненадано: за пръв път се обръщаше към него на „ви“. Отговори й сериозно:
— Нищо ми няма. Сестра ти е по-зле.
— Да — въздъхна Кристин.
Тя постоя пред леглото. Баща й не продума повече, а и тя не се сещаше какво да каже. След известно време Лавранс я посъветва да слезе при майка си и Осхил. Кристин веднага го послуша и се втурна към зимната къща.
4.
Знахарката Осхил остана в „Йорун“ почти цялото лято. Заприиждаха разни хора да я молят за помощ. Кристин чуваше язвителните подмятания на отец Айрик. Май и на родителите й това не им се харесваше. Кристин обаче пропъди мислите за характера на Осхил. Постоянно търсеше нейното присъствие: нито й омръзваше да слуша разказите й, нито — да я гледа.
Юлвхил лежеше по гръб в постелята с побеляло лице и безцветни устни. Под очите й се образуваха черни кръгове. От красивата й някога руса коса сега се носеше остра миризма на пот, защото отдавна не я бяха мили. Изчезна блясъкът на къдриците й и косата заприлича на старо, изсушено сено. Юлвхил изглеждаше изморена и измъчена, но проявяваше търпение. Усмихваше се слабо и болнаво, когато Кристин се качваше на леглото, за да си поговорят и да й покаже красивите подаръци от родители, от приятели и роднини от цялата страна. Изпращаха на Юлвхил кукли, птици, добитък, настолни игри, накити, кадифени шапки и пъстроцветни ленти. Юлвхил разглеждаше даровете със сериозни очи и ги изпускаше от отмалелите си ръце с въздишка, а Кристин ги събираше за сестра си.