Тази година Коледата премина в тягостна атмосфера. Юлвхил все още не можеше да се държи на краката си, а от роднините в „Сюнбю“ нямаше ни вест, ни кост. Кристин чу, че хората из селото говорят за това, а баща й го вземаше доста присърце. Майка й обаче проявяваше пълно равнодушие и Кристин не одобряваше поведението й.
Една вечер към края на почивните дни в „Йорун“ пристигна с шейна отец Сигюр, свещеникът в имението на Трун Йеслинг, за да отправи официална покана към стопаните да уважат пиршество в „Сюнбю“.
Отец Сигюр не се ползваше с добро име в околните села, защото всъщност той управляваше собствеността на Трун или поне поемаше вината за грубия и несправедлив подход на господаря си. Трун тормозеше слугите си напълно незаконно. Свещеникът умееше да пише и смята изключително добре и се славеше като познавач на законите и като изкусен лечител, макар самочувствието му да надхвърляше способностите му. Не им се струваше особено умен, защото от устата му често се изплъзваха глупави думи. Рагнфрид и Лавранс никак не го долюбваха, но хората от „Сюнбю“ го ценяха високо и се чувстваха много огорчени, задето Лавранс не го повика да прегледа дъщеря му.
За лош късмет отец Сигюр дойде по време, когато в имението вече имаше други гости: Осхил и Бьорн, отец Айрик, Юрд и Инга от „Финсбрекен“ — родителите на Арне, стария Юн от имението „Лопт“ и брат Осгаут — монах-проповедник от Хамар.
Докато Рагнфрид разпореждаше да сложат празнична трапеза с отбрани ястия, а Лавранс разглеждаше книжата, уреждащи законовите му права върху земи и имоти, донесени от отец Сигюр, той изяви желание да прегледа Юлвхил. Вече я бяха сложили да си легне, но отецът настоя да я събуди, опипа гърба и крайниците й и я разпита подробно, първо дружелюбно, а после припряно, защото малката се изплаши: Сигюр приличаше на джудже и имаше голямо червендалесто лице. Понечи да вдигне детето и да го остави на пода, за да провери краката му, но то започна да пищи, Осхил стана, приближи се до леглото и зави Юлвхил с кожата. Обясни на отеца, че детето е много сънено и не би могло да застане право на пода, дори да имаше здрави крака.
Свещеникът заговори сприхаво. И той умеел да лекува. Осхил го хвана за ръката, заведе го на най-почетното място в стаята и се зае да му разказва как е лекувала Юлвхил, като непрекъснато го питаше за мнението му. Сигюр поомекна, пи и яде от гозбите на Рагнфрид.
Бирата и виното обаче го замаяха и той стана раздразнителен и заядлив. Много добре осъзнаваше, че никой от присъстващите не изпитва към него топли чувства. Първо се обърна към Юрд, слуга в именията на Хамарския епископ във Воге и Сил. Не една кавга бе ставала причина за ненавистта между хората на епископа и тези на Трун Иваршон. Юрд си държеше езика зад зъбите, но жена му Инга избухваше лесно. Брат Осгаут също се намеси в разговора и отбеляза:
— Не забравяй, че нашият достопочтен баща Инял е и твой господар. Ние в Хамар знаем какви ги вършиш. Тънеш в разкоша на „Сюнбю“ и хич не се сещаш, че си се посветил на друго дело, а не да бъдеш раболепен и мързелив слуга на Трун, да му помагаш да върши несправедливости, да излага душата си на опасност и да ограбва правата на Църквата. Не си ли чувал какво се случва на непокорните и продажни свещеници, които заговорничат срещу духовните си бащи и господари? Спомняш ли си легендата за свети Томас от Кентърбъри? Ангелите го завели до вратата на ада и му позволили да надникне. Той се учудил, защото не видял вътре свещениците, които му се опълчили, както сега постъпваш ти с епископа. Тъкмо се канел да възхвали божията милост, защото свети Томас искал всички да получат опрощение, и точно тогава ангелът помолил дявола да си вдигне опашката. С оглушителен шум и ужасно зловоние на сяра оттам изпаднали всички свещеници и учени, които приживе разклащали устоите на Църквата. И светецът видял къде им е мястото в чистилището.