— Лъжеш като циганин, брате Осхауг — възрази свещеникът. — Зная легендата. Не свещеници, а просещи монаси са изпаднали от задника на дявола като оси от гнездо.
Смехът на стария Юн заглуши гласовете на слугите. Той извика:
— Сигурно е имало и от двата вида.
— Дяволът трябва да е имал страшно широка опашка — отбеляза Бьорн Гюнаршон, а Осхил се усмихна и додаде:
— Да, нали си чувал хората да казват, че лошото не идва само.
— Затваряй си устата, Осхил — скастри я отец Сигюр. — Не ти прилича да говориш за дългата опашка за дявола. Седиш на трапезата, сякаш ти си стопанката, а не Рагнфрид. Чудя се обаче защо не си успяла да изцелиш Юлвхил. Свърши ли онази силна отвара, дето я купи едно време? Онази, която можеше да съживи цяла-целеничка овца, вече накълцана в тенджерата с вряща супа, и да превърне жена в девица в брачното ложе. Чувал съм за една сватба в селото, когато си приготвила вана с такава отвара за поддалата се на изкушението невеста.
Отец Айрик скочи, сграбчи Сигюр за рамото и го повали върху трапезата. Преобърнаха се кани и чаши, по покривката и пода се разхвърча храна, разплиска се вино, отец Сигюр падна на пода с разкъсана дреха. Айрик се спусна, за да продължи да го бие, а от устата му се сипеха клетви:
— Затваряй си мръсната уста, адско изчадие такова…
Лавранс се опита да си разтърве, Рагнфрид застана до масата, бяла като мъртвец, и стискаше конвулсивно ръце. На помощ се притече Осхил. Подаде ръка на отец Сигюр и избърса кръвта от лицето му. Изля в устата му чаша медовина, докато нареждаше:
— Не бъдете толкова строг, отче Айрик. Защо се гневите на подобни шеговити истории? Стана късно, а и пийнахме. Седнете и ще ви разкажа за сватбата. Не е вярно, че е била тук, в долината, нито пък че зная как се приготвя отварата. Ако знаех, сега нямаше да сме в това малко имение. Щях да бъда богаташка, да притежавам имот някъде из големите села, близо до града, до някой манастир, епископ и епархиален съвет — усмихна се тя на тримата духовници. — Но явно преди много години някой е бил посветен в тайната на тази отвара, защото случката е от времето на крал Инге, а женихът се казвал Петер Лундинсьон от Брателан. Няма да споменавам за коя от трите му съпруги става дума, защото и трите имат живи наследници. И така, въпросната жена явно е имала причина да си поръча от отварата и си приготвила вана в дървената барака на двора. Но преди да успее да се изкъпе, влязла нейната свекърва, капнала от умора и потна след дългото пътуване до имението, където щели да отпразнуват сватбата. И тя се съблякла и влязла във ваната. Била възрастна жена, родила девет деца от Лудин. През онази нощ и Лудин, и Петер ги очаквала голяма изненада.
Всички посрещнаха разказа й със смях, а Юрд и Юн поискаха Осхил да продължи с историите. Тя обаче се възпротиви:
— Тук са двама свещеници, брат Осгаут, млади ратаи и слугини. Ще спрем, преди приказките да са станали непристойни и вулгарни, ама нали все пак сега са празнични дни.
Мъжете се развикаха, но жените се съгласиха с Осхил. Никой не забеляза отсъствието на Рагнфрид. Не след дълго стана време Кристин да си ляга. Досега седеше в края на пейката с жените между слугините. Кристин спеше при семейството на Турдис, защото в имението имаше много гости.
Навън се пукаше дърво и камък от студ, а северните звезди пламтяха на небето и трепкаха над планинските върхове. Снегът хрущеше под краката на Кристин, докато тя тичаше през двора, зъзнеща от студ, с ръце, скръстени пред гърдите.
В сянката от старата двуетажна къща забеляза човешка фигура: сновеше неспокойно напред-назад по снега, размахваше и кършеше ръце и ридаеше на глас. Във фигурата Кристин разпозна майка си. Силно разтревожена, изтича до нея и я попита какво я боли.
— Нищо, нищо — тросна се Рагнфрид. — Просто имах нужда да поизляза навън. Отивай да си лягаш, дъще.
Кристин се обърна и тръгна към спалнята, но майка й я спря.
— Легни при баща си и при Юлвхил. Прегърни я, да не би баща ти да я смачка по невнимание. Той спи непробудно, като се напие. Аз ще се кача в старата двуетажна къща. Тази нощ ще спя там.
— За бога, майко, там ще умреш от студ, а и ще спиш съвсем сама. Какво ще каже татко, ако не легнеш при нас?
— Няма да забележи отсъствието ми — отвърна Рагнфрид. — Когато излязох, той вече спеше. Утре ще стане късно. Върви, дъще.
— Ще премръзнеш — продължи Кристин, но майка й я отпрати, вече малко по-меко, и влезе в къщата.