— Имам право да потърся сина си, нали? — отвърна стопанката. — Искам да разбера дали не си го убила с онзи камък.
Кристин предпочете да не й отговаря. Само я предупреди да изпрати Бентайн далеч от селото възможно най-скоро и той да не й се мярка пред очите.
— Иначе ще обадя за случилото се на Лавранс. Сама се сещаш какво ще последва.
След по-малко от седмица Бентайн замина на юг. Носеше писмо на епископа в Хамар от отец Айрик, в което отецът го молеше да намери на внука му занимание или поне да му съдейства сам да го направи.
7.
Около Коледа в „Йорун“ най-неочаквано пристигна Симон Андресьон. Извини се, задето не е известил за посещението си и идва сам, но Андрес бил в Швеция на служба при краля. Самият Симон постоял известно време в „Дюфрин“, но му доскучало в компанията на сестрите и болната му майка. Затова му се приискало да навести дома на Лавранс Бьоргюлфсьон.
Рагнфрид и Лавранс му благодариха сърдечно, че е предприел такова дълго пътуване в най-лютата зима. Колкото по-често виждаха Симон, толкова повече им допадаше. Той беше посветен във всички договорки между Андрес и Лавранс и сега се разбраха да отпразнуват женитбата му с Кристин преди началото на постите, ако Андрес се прибере, а ако ли не — след Великден.
Кристин ставаше плаха и мълчалива в присъствието на годеника си. Не намираше теми за разговор. Една вечер, докато другите пиеха, Симон й предложи да излязат да се поразхладят. Когато застанаха на чардака пред стаята за празненства, той я прегърна и я целуна. Кристин не се зарадва, но не се възпротиви, защото осъзнаваше, че женитбата й е неизбежна. Вече възприемаше сватбата си като задължение, а не като желано събитие. Харесваше Симон, но само когато той разговаряше с други, не я докосваше и не се обръщаше към нея.
Цяла есен се чувства нещастна. Не я успокояваше мисълта, че Бентайн не успя да й стори нищо. Сякаш наистина я беше обезчестил.
Нищо вече не беше същото след опита да я насили. Кристин будуваше нощем, неспособна да отклони мислите си от случилото се, а бузите й пламтяха от срам. Още усещаше долепения до себе си Бентайн, докато се бореше с него, горещия му, вонящ на бира дъх. Неизменно си представяше какво би могло да се случи и по цялото й тяло плъзваха тръпки при спомена за думите му: „ако няма как да се скрие, ще обвиниш Арне“. В съзнанието й бушуваха мисли за възможните последствия, ако нещастието се беше случило, и ако хората разберяха за срещата й с Арне. Ами ако баща й и майка й повярват на хорските приказки? Как би посрещнал Арне подобен развой? Той се появи пред очите й така, както го видя за последно, и се почувства предателка само защото случайно би могла да го въвлече в подобна позорна история. Кристин сънуваше постоянно кошмари. В църквата беше чувала за порива и изкушението на плътта, но тези думи не й говореха кой знае колко. Сега разбра от опит, че и тя, и всички хора имат греховна плът, която стяга душата с железни обръчи.
Друг път си представяше как убива Бентайн или го ослепява. Единствено опиянението от отмъщението на сън срещу противния, тъмен мъж, обсебил мислите й, я избавяха за малко от унинието. Но и това вече не помагаше. Заради изтърпяното насилие плачеше горчиво, легнала до Юлвхил през нощта. Въпреки всичко Бентайн успя да отнеме невинността на мислите й.
На първия ден след коледните празници всички жени в имението „Йорун“ бяха затрупани с работа в готварницата. Рагнфрид и Кристин също прекараха почти целия ден там. Късно вечерта, докато част от жените разтребваха след готвенето, а други поднасяха вечерята, една краварка се втурна в стаята с писъци и плесна с ръце:
— Исусе Христе, случило се е голямо нещастие, карат мъртъв Арне Юрдшон с шейна! Бог да помага на Юрд и Инга в неволята им…
Влязоха Халдан и мъж, живеещ малко по-надолу по пътя.
Жените ги наобиколиха. Кристин застана най-встрани, пребледняла като платно и цялата разтреперана. Халдан, слуга на Лавранс, който познаваше Арне от дете, плачеше неудържимо, докато разказваше какво се е случило: Бентайн, внукът на отеца, убил Арне. В нощта на посрещането на новата година епископът и гостите му пиели в стаята, когато пристигнал Бентайн. Работел като писар: описвал приходите от енорията на Тялото Христово. Мъжете първо не искали той да се присъедини към тях, но той припомнил на Арне, че са съселяни. Тогава Арне му позволил да седне до него. Пили заедно, обаче се сбили. Арне се нахвърлил толкова яростно срещу Бентайн, че внукът на отеца извадил нож и го пробол в гръкляна и гърдите. Арне умрял почти мигновено.