Епископът, потресен до дън душа от нещастието, лично се погрижил да приготвят тялото и наредил на хората си да го откарат до дома на родителите му. Заповядал да оковат Бентайн във вериги, отлъчил го от Църквата и ако вече не бил обесен, щели да го обесят съвсем скоро.
Наложи се Халдан да повтори думите си неколкократно, защото прииждаха все нови и нови хора. Лавранс и Симон също влязоха, когато забелязаха каква суматоха и суетня настана на двора. Лавранс се натъжи и нареди да му оседлаят коня, за да тръгне незабавно за „Финсбрекен“. Докато се готвеше да потегля, погледът му спря върху пребледнялото лице на дъщеря му.
— Искаш ли да дойдеш с мен? — попита той.
Кристин се поколеба. Потрепери и само кимна, защото не беше в състояние да говори.
— Не е ли твърде студено за нея? — обезпокои се Рагнфрид.
— Нали и без това утре ще бдим над мъртвеца и всички ще се съберем там.
Лавранс погледна съпругата си. Забеляза и изражението на Симон. Приближи се до тях и обгърна раменете на Кристин.
— Тя му е като сестра — обясни Лавранс. — Сигурно ще изяви желание да помогне на Инга да приготвят мъртвеца.
Макар че сърцето на Кристин се бе свило болезнено от отчаяние и тревога, тя изпита топла благодарност към баща си заради думите му.
Рагнфрид предложи в такъв случай да вечерят, преди да тръгнат. Трябваше й малко време да приготви дарове на Инга — ново ленено платно, восъчни свещи и прясно изпечен хляб. По Лавранс предаде, че тя също ще й помогне за погребението.
На вечеря ядоха малко, но разговаряха много. Обсъждаха на какви изпитания е подлагал Господ Юрд и Инга.
Свлачища и наводнения опустошили имението им, по-големите им деца се споминали, а сега братята и сестрите на Арне били още малки. През последните няколко години щастието им се усмихнало, откакто епископът назначил Юрд от „Финсбрекен“ за свой наместник, а оцелелите им деца се разхубавили и родителите им смеели да се надяват на светло бъдеще за тях. Майката обаче обичала най-много Арне…
Хората съжаляваха и отец Айрик. Уважаваха и обичаха свещеника, селяните пък се гордееха с него, защото беше начетен и способен. През всичките си години като Божи служител не се бе случвало да прояви небрежност към задължението си да чете на празник, литургия или служба. На младини воювал за граф Алв от Турнберг, но проявил неблагоразумието да убие много знатна особа и потърсил убежище при епископа в Осло. Епископът забелязал интереса на Айрик към писаното слово и го обучил за свещеник. Ако не си беше създал врагове заради убийството на знатния благородник, отец Айрик нямаше да служи в тази малка селска църква. Наистина, той проявяваше алчност и трупаше пари, но не само в своята кесия, а и в тази на Църквата. Така обстановката в храма стана хубава, накупиха съдове, дрехи и книги. Децата и роднините му не му носеха друго, освен грижи и тревоги. Земеделците по селата не смятаха за правилно свещениците да живеят като монаси, защото и те имаха нужда от женска помощ в именията си и от съпруга, която да им приготвя багажа и провизиите, когато поемат на дълъг път из енорията, особено зиме. Хората помнеха, че до неотдавна свещениците в Норвегия са се женели. Затова никой не осъждаше отец Айрик, задето има три деца и жена — негова икономка от младини. Но тази вечер всички изтълкуваха сполетелите го беди, идващи от деца и внуци, като Божие наказание заради съжителството му с любовница, и изразиха мнението, че май наистина е по-добре свещеникът да няма семейство. Смъртта на Арне щеше да сложи край на досегашното приятелство между отец Айрик и неговите енориаши във „Финсбрекен“ и неизбежно щеше да породи вражда и озлобление.
Симон Андресьон, запознат с престоя на Бентайн в Осло, разказа как Бентайн постъпил на служба като писар при старшия отец на църквата „Света Дева Мария“. Вършел си съвестно работата и бил любимец на жените заради хубавите си очи и умението си да говори добре. Сред почитателките му били предимно жени, чиито мъже ги лъжат, и млади девойки, които харесват щедри на ласки мъже. Симон се засмя с надежда да са разбрали намека му. Е, Бентайн бил достатъчно хитър да не прекрачва границата с такива девойки, а да ги омайва само с приказки. Носела му се славата на целомъдрен. Крал Хокон обаче бил набожен и държал много на благонравието. Искал да приучи хората си на благоприличие и добри маниери. Поне младите, над останалите нямал такава власт. Каквито и хитрости да използвали младежите, за да си устройват тайно гуляи и разпивки с бира, придворният свещеник винаги научавал за тях. Принуждавал лудите глави да се изповядват, да се покайват и дори им налагали строги наказания, а двама-трима от момците с най-буйна кръв прогонили. Накрая станало ясно, че тази лисица, писарят Бентайн, посещавал всички кръчми и разни бордеи, изповядвал камериерките и им опрощавал греховете.