Лавранс прибра остатъците от храната и рече, без да поглежда младежа:
— Ти обичаш Кристин…
Симон се позасмя, свел поглед.
— Разбирам я, както разбирам и теб — припряно и смутено отвърна той, изправи се и си взе ските. — Не съм срещал девойка като нея, с която да искам да свия семейно гнездо.
Малко преди Великден, докато в долината още се придвижваха с шейни, Кристин пое за втори път в живота си на юг. Симон дойде, за да я придружи до манастира. С баща си и годеника си Кристин пътуваше в шейна, увита в кожи. Следваха ги слуги и шейни, натоварени с нейната ракла с дрехи и дарове за абатисата и сестрите от манастира: кожени палта и отбрани храни.
II
Венецът
1.
В едно ранно лятно утро през април, докато лодката на Осмюн Бьоргюлфсьон минаваше покрай издадения скалист бряг на остров Ховедоя, отекна камбанният звън на манастирската църква, а над залива се разнесе отговорът на камбанариите в града. Вятърът ту довяваше песента им, ту я отнасяше.
По лазурното небе се гонеха малки, набръчкани облаци, а слънчевите лъчи проблясваха върху неспокойно потрепващата набраздена повърхност на водата. По бреговете вече се запролети, снегът по нивите се стопи, над храсталаците се носеха сини сенки и златисти отблясъци. В боровата гора по планинските била, ограждаща областта Акер като рамка, все още се виждаха бели петна от сняг, а по далечните синкави върхове на запад отвъд фиорда още се белееха снежни ивици.
Застанала в предната част на лодката заедно с баща си и с Юрид, съпругата на Осмюн, Кристин гледаше към града, където огрените от слънцето църкви и каменни къщи се извисяваха над многобройните сиво-кафяви градини и голи дървета. Вятърът подмяташе пешовете на дрехата й и рошеше косите й, подали се изпод шапката.
Предишния ден, когато за пръв път след дългата зима пуснаха навън добитъка в имението „Скуг“, сърцето й се сви при спомена за дома. Кравите в „Йорун“ трябваше да чакат още дълго, докато ги изведат от тъмните обори. Домиля й за изпосталелите след зимата животни. Съжали ги, задето са принудени да търпят и да стоят затворени.
Закопня да се прибере при майка си, при Юлвхил, която през последните години винаги заспиваше в обятията й. Домъчня й и за малката Рамборг. Прииска й се да види семейството и роднините си от „Йорун“, да погали конете и кучетата, да си поиграе с Куртелин, оставен на грижите на Юлвхил. Сети се с умиление и за ястребите на баща си, кацнали на клоните с качулки на главите. До тях висяха окачени ръкавици от конска кожа — мъжете си ги слагаха, когато хващаха птиците в ръка — и пръчки от слонова кост, с които ги чешеха.
Всички нещастия, случили се през зимата, останаха безвъзвратно в миналото. Кристин помнеше само спокойствието на родния дом. Хората от селото не си промениха доброто мнение за нея. Дори отец Айрик се разгневи и възмути от постъпката на Бентайн. Самият Бентайн избягал от Хамар. Говореше се, че се скрил в Швеция. Опасенията на Кристин се оказаха напразни, защото отношенията между „Йорун“ и съседното имение не се влошиха.
По пътя се отбиха да гостуват в дома на Симон. Кристин се запозна с майка му, братята и сестрите му. Рицар Андрес не се беше прибрал от Швеция. Кристин изпита необяснима неприязън към хората от имението „Дюфрин“ и фактът, че не може да я обоснове, само още повече я разпали. Докато пътуваха към дома на Симон, тя си каза: няма защо да се държат надменно и да се смятат за по-достоен род от нейния, защото биркебайнерът Райдар Даре, техният родоначалник, не е бил известен никому, преди крал Свере да го ожени за вдовицата в „Дюфрин“. Роднините на Симон обаче се оказаха съвсем земни хора, а една вечер самият той започна да разказва за основоположника на рода си:
— Проучих и вече зная със сигурност какъв е бил: майстор на гребени. По всичко личи, че си се сгодила за момък с аристократично потекло, Кристин.
— Мери си приказките, момче — скастри го майка му, но всички се засмяха.
Кристин изпитваше необяснимо огорчение, когато баща й посрещаше възторжено и най-безинтересната шега на Симон. Ставаше й и мъчно, задето Лавранс не бе имал много поводи за радост в живота си. Но никак не й допадаше неговата любов към Симон.
По Великден всички бяха в „Скуг“. Тя разбра, че чичо й се отнася строго към селяните и слугите. Срещна неколцина, които попитаха как са майка й и баща й. Говореха за Лавранс с любов: за разлика от брат си той се отнасял добре с тях, когато живеел тук.