Кристин не се учуди, че пред лявата порта на църквата цари необичайна тишина. Иначе вечер тук ставаше доста оживено, защото хората от околността посещаваха църквата на монахините. Освен това в близост се намираха къщите, където живееха със слугите си възрастни миряни, решили да прекарат старините си в обителта. Сбогуваха се с Ерлен. Кристин помилва коня му — черен жребец с красива глава и кротки очи. Заприлича й на Мурвин, когото яздеше като дете в „Йорун“.
— Как се казва конят ви, господине? — попита тя, когато жребецът извърна глава от ръцете й и изпръхтя към гръдта на мъжа.
— Баярд — отвърна той и я погледна над гривата на коня. — Искате да узнаете името на коня, а не моето, така ли?
— Искам да узная и вашето, господарю — леко се поклони тя.
— Ерлен Никулаусьон.
— Дължим ви благодарност за добрината ви, Ерлен Никулаусьон — промълви Кристин и му подаде ръка.
Изведнъж лицето й се обля в гъста червенина. Тя издърпа наполовина ръката си от неговата.
— Да не би Осхил Гаутесдатер от Довре да е ваша роднина?
Забеляза с изненада, че и той се изчерви като божур. Пусна рязко ръката й и отвърна:
— Тя е моя леля. Аз съм Ерлен Никулаусьон от „Хюсабю“.
Погледна я толкова странно, че тя съвсем се смути, но се окопити и рече:
— Бих искала да ви благодаря по най-подобаващия начин, Ерлен Никулаусьон, но не зная как да изразя признателността си…
Той се поклони. Настана време да се сбогува с него, макар че й се искаше да си поговорят още. Кристин се обърна на вратата и видя, че Ерлен не е тръгнал. Помаха му с ръка.
В манастира цареше пълна паника и суматоха. Хокон бе поръчал на двама ездачи да обадят в обителта за изчезването на девойките, а самият той тръгнал да ги търси из града. Изпратили още хора да му помагат. Монахините чули, че зверовете убили и изяли две деца в града. Слухът беше пълна измислица, а звярът — беше един — бил уловен от неколцина от стражите на краля още преди вечерня.
Кристин стоеше с наведена глава и мълчаливо слушаше, докато абатисата и сестра Потенсия изливаха гнева си върху нея и Ингебьорг. Чувстваше се като заспала. Ингебьорг плачеше и се опитваше да се оправдае — та нали излезли с позволението на сестра Потенсия, с придружител, както си му е редът. Откъде да знаят какво ги очаква…
Високопреподобната Груа обаче нареди да останат в църквата, докато камбаните бият в полунощ, да се помъчат да посветят мислите си на духовни занимания и да благодарят на Господ, че е спасил живота и честта им.
— Господ ясно ви е показал истината за света — отсече тя. — Дивите зверове и слугите на дявола застрашават чедата му на всяка крачка. Няма друг начин да се спасят, освен да се уповават на Бог с молитви и призиви към Него.
Даде им по една свещ в ръката и ги накара да отидат със сестра Сесилия Бордшдатер, която нощем често се молеше сама в църквата.
Кристин положи свещта си пред олтара на свети Лаврентий и коленичи на олтарната стълба. Вторачи се в пламъка, докато бавно четеше „Отче наш“ и „Богородице Дево“. Постепенно блясъкът на свещите я обгърна и я откъсна от всичко останало. Кристин усети как сърцето й се разтваря, преливащо от благодарност, признателност и любов към Бога и милосърдната Му майка. Сякаш се приближи до тях. Винаги е знаела, че те бдят над нея, но едва сега го усети. Светът й се стори като тъмна стая, където пада слънчев лъч, а прашинките сноват между мрака и светлината. Почувства, че най-сетне и тя потъва в слънчевия лъч…
Искаше й се да остане в тихата, притъмняла църква възможно най-дълго; при малкото светли петънца, подобни на златисти звезди в нощта, при старото ухание на тамян и топлия мирис на запалени свещи. Копнееше да си почива на своята звезда.
Идването на сестра Сесилия отбеляза края на мига, изпълнен с щастие. Монахинята пристъпи едва доловимо до нея и докосна рамото й. Трите жени се поклониха пред олтара и излязоха през малкия южен портал на църквата.
Ингебьорг умираше за сън и си легна, без да говори. Кристин посрещна мълчанието й със задоволство — не искаше никой да смущава блажените й мисли. За нейна радост им беше забранено да си събличат долните ризи през нощта: Ингебьорг се потеше обилно заради телесата си.