Кристин посрещна думите му с дълго мълчание, а после бавно заключи:
— Не всеки е ковач на собственото си щастие, както казват. Не съм видяла много от света, но никога не бих повярвала, че сте извършили нещо непочтено, Ерлен.
— Бог да ви възнагради за думите ви, Кристин — Ерлен се наведе и целуна китката й толкова страстно, че конят подскочи. Когато животното се успокои, Ерлен помоли настойчиво: — Елате да танцувате с мен, Кристин. После ще ви разкажа всичко за живота си, но нека прекараме тази вечер във веселие.
Кристин се съгласи. Известно време яздиха, без да разговарят.
После Ерлен се поинтересува от Осхил и Кристин му разказа каквото знае, като не спираше да я хвали.
— Значи не всички врати са затворени за Бьорн и Осхил? — поколеба се Ерлен.
Кристин обясни, че мнозина ги харесват. Баща й например смятал повечето одумвания и слухове за клевети.
— Какво мислите за моя роднина Мюнан Бордшон? — засмя се Ерлен.
— Не го огледах — отвърна Кристин, — но не ми се стори нищо особено.
— А знаете ли, че той е син на Осхил?
— Така ли? — слиса се Кристин.
— Да, децата й наследиха от нея всичко друго, освен красотата й.
— Дори не зная името на първия й съпруг — подхвърли Кристин.
— Двете със сестра й се задомили с двама братя, Борд и Никулаус Мюнансьон. Баща ми е по-възрастен, а майка ми била втората му съпруга. От предишната нямал деца. Женихът на Осхил, Борд, също не бил в първа младост и никак не се спогаждали. Тогава бях малък и се мъчеха да скрият от мен какво става. Така или иначе тя избяга от страната с Бьорн и се омъжи за него без одобрението на роднините си. Борд вече беше починал. Хората искаха да разтрогнат брака им, говореше се, че Бьорн се намърдал в леглото на Осхил преди смъртта на мъжа й и дори скроили заговор да го премахнат. Не успяха обаче да им сторят нищо. Двамата минаха под венчило, но платиха висока цена — разделиха се с всичките си имоти. Бьорн уби и братовчеда на Осхил, който е и братовчед на сестра й, тоест на майка ми.
Кристин получи сърцебиене. В родния й дом възрастните винаги внимаваха децата да не чуват непристойни приказки, но някои подобни случки все пак стигаха до ушите й, например, че мъж съжителствал с омъжена жена, без да са минали под венчило. Наричаше се прелюбодеяние, един от най-тежките грехове. В такива случаи се свиква съвет за съдбата на мъжа, отлъчват го или го прогонват надалеч, като го лишават от правото на закрила от закона. Според Лавранс никоя стопанка не била длъжна да остане при мъжа си, ако той има връзка с друга омъжена жена. Копелетата цял живот страдат заради греха на родителите си, дори и ако в последствие им разрешат да се венчаят. Мъж може да остави наследството и името си на дете, родено му от уличница или просякиня, но не и на копеле, пък било то и родено от рицарска жена. Кристин се сети каква неприязън изпитваше към Бьорн, към бледото му лице и тлъстото му отпуснато тяло. Недоумяваше как е възможно Осхил да се държи толкова мило и кротко с мъжа, който я е подмамил да съгреши; как такава прекрасна жена му е позволила да я направи на глупачка. Та той дори не се отнасяше с нея, както заслужава. Сам-самичка се трепеше из двора, а Бьорн по цял ден пиеше бира. И въпреки това Осхил винаги му говореше с нежност и мекота в гласа. Кристин се запита дали баща й е забелязал тази несправедливост, когато Бьорн им гостува в „Йорун“. Впрочем я озадачи начинът, по който Ерлен говори за най-близките си роднини. Вероятно предполагаше, че Кристин вече е чувала за това.
— Ще ми бъде приятно някой ден, когато поема на север, да погостувам на леля Осхил. Бьорн още ли е такъв красавец?
— Не — отвърна Кристин. — Прилича на престояло сено.
— Е, никак не му е лесно на човека — със същата горчива усмивка отбеляза Ерлен. — В живота си не съм срещал по-красив мъж от него. Изминаха двайсет години, откакто не съм го виждал, а тогава бях малък, но въпреки това мисля, че няма равен по хубост.
Не след дълго пристигнаха в болницата, която представляваше сбор от редица внушителни каменни и дървени сгради: лечебница, дом за милостиня, странноприемница за богомолци, параклис и дом на свещениците. На двора цареше пълна суматоха, защото приготвяха храна за селяните. В днешния ден бедните и болните членове на сдружението също щяха да получат най-отбрани ястия.
Сградата на сдружението се намираше отвъд градините на странноприемницата и хората минаваха през прочутата градина с билки на достопочтената абатиса. Тя подтикна градинарите да започнат да отглеждат растения, неизвестни дотогава в Норвегия, а и всички насаждения на разпространени цветя, подправки и лековити треви вирееха по-добре в нейните градини. Абатисата се славеше като изкусна билкарка и дори беше превела на норвежки книги на Салернската медицинска школа за лековитите растения. Откакто разбра, че и Кристин е посветена в изкуството на билкарството и проявява любознателност, Високопреподобната Груа се държеше още по-дружелюбно с нея.