Кристин обясни на Ерлен какви треви растат от двете страни на пътя. Под лъчите на обедното слънце се носеше парливо ухание на копър и целина, на лук и рози, на амбра и жълт шибой. Зад напечените от жаркото слънце поля, където вирееха билки, тъмнееха изкусително овощни градини, заградени с плет. Там блестяха алени череши, а под зелените корони на дърветата примамваше прохладна сянка. Ябълковите дръвчета навеждаха клони, натежали от плод.
Плет от роза рубигиноза обграждаше градината. Тук-там още се виждаха цветове, но по нищо не се различаваха от шипки. Нажежените листа обаче ухаеха на вино и ябълки. Хората си късаха клонки и се кичеха с тях. Кристин също си затъкна няколко цветчета зад ушите и задържа една роза в ръката си. Ерлен я взе мълчаливо. Поноси я малко, после я закрепи на бутониерата си със смутен и объркан вид. Действията му бяха доста непохватни и по невнимание той си избоде пръстите до кръв.
На втория етаж на къщата на сдружението по протежение на дългите стени бяха сложени няколко широки маси: една за мъжете и една за жените. Насред стаята имаше две маси за деца и младежи.
На масата на жените абатисата седеше на почетното място, а монахините и по-знатните стопанки — на пейката до стената. Неомъжените жени се настаниха на външната пейка, като за девойките от манастира бяха отредени по-личните места. Кристин усещаше погледа на Ерлен, но не посмя дори веднъж да си извърне леко главата. Осмели се да хвърли бърз поглед към масата на мъжете едва когато свещеникът започна да чете имената на починалите братя и сестри от сдружението. Зърна го за секунда, застанал до стената зад запалена свещ на масата. И той я гледаше.
Празничният обяд продължи дълго заради ритуалите, при които се вдига чаша и се споменават Бог, Дева Мария, света Маргарита, свети Улав и свети Халвар, четат се молитви и се пеят песни.
През отворената врата Кристин видя, че слънцето се е скрило. От платото се носеше музика и песни. Младите станаха от масите, когато абатисата им позволи да слязат и да се позабавляват, ако искат.
На платото горяха огньове. Наоколо се извиваха хора от пъстро и черно облечени младежи. Свирачите седяха върху наредени един върху друг сандъци и опъваха струните на цитрите. Понеже се събраха твърде много хора за едно хоро, се образуваха по-малки кръгове и във всеки изпълняваха различна песен. Вече се смрачаваше, върховете на северните горски склонове се чернееха на фона на жълтеникаво зеленото небе.
Хората пиеха под чардака. Неколцина мъже се втурнаха към шестте девойки от манастира, които слязоха по стълбите. Мюнан Бордшон се спусна към Ингебьорг, а Ерлен хвана Кристин за китката. Стисна ръката й, пръстените им се отъркаха и се сплетоха здраво.
Ерлен я заведе при най-далечния огън. Там танцуваха деца. Със свободната си ръка Кристин се залови за дванайсетгодишно момче, а Ерлен — за крехко, дребничко девойче.
В тяхното хоро не пееха, а само се поклащаха под звуците на музиката. После някой извести, че Сивур Датчанина искал да им изпее нещо. Напред пристъпи висок, светъл мъж с грамадни ръце и подхвана песента си:
Свирачите не знаеха песента и само подръпваха струните, а датчанинът пееше без съпровод с красивия си силен глас:
Свирачите успяха да хванат мелодията, а танцуващите започнаха да си тананикат новата песен и се включиха в рефрена.