Времето напредна. Огньовете представляваха вече само купчини пепел, която ставаше все по-черна.
Кристин и Ерлен стояха под дърветата до оградата, хванати за ръце. Шумотевицата, вдигната от празнуващите, утихна. Само неколцина младежи газеха жаравата и си тананикаха, но свирачите вече си бяха легнали. Повечето хора си тръгнаха. От време на време някоя стопанка минаваше да търси мъжа си, напил се с бира и заспал кой знае къде.
— Къде ли съм си оставила връхната дреха? — прошепна Кристин.
Ерлен я прихвана през кръста и загърна и двамата с пелерината си. Притиснати един до друг, те тръгнаха из градината с билките.
Лъхна ги силен дъх на подправки, но вече по-приглушен и овлажнял от мъглата. Спусна се много тъмна нощ. Облаците над върховете на дърветата обагриха небето в сиво. Двамата усетиха присъствието и на други хора в градината. Ерлен притисна девойката към гърдите си и попита шепнешком:
— Страхуваш ли се, Кристин?
Тя възприемаше околния свят като бегъл проблясък в съзнанието си. Даваше си сметка, че това е безумие, ала се чувстваше обладана от приятно вцепенение. Притисна се към Ерлен и зашепна неясни думи, без сама да знае какви.
Стигнаха до края на пътеката, където имаше каменна стена. Отвъд нея се простираше гората. Ерлен й помогна да се покатери. Пое я от другата страна и я задържа в ръцете си, преди да я пусне на земята.
Кристин вдигна лице към Ерлен и му поднесе устните си. Той докосна слепоочията й, зарови пръсти в косите й. Усещането беше приятно. Прииска й се да отвърне на ласките му, прегърна главата му и се опита да го целуне, както я бе целунал той.
Ерлен плъзна ръце по гърдите й и ги погали, а тя усети как той сякаш отвори сърцето й и го докосна. Ерлен раздипли леко ризата й и целуна гръдта й. Все едно нажежи цялото й същество.
— Никога не бих те наранил — прошепна Ерлен. — Не бих допуснал да пролееш и една сълза заради мен. Не съм си представял по-добра девойка от теб, скъпа Кристин.
Внимателно я поведе към тревата под храстите. Седнаха и се облегнаха на каменната стена. Кристин мълчеше, но понеже той явно се сдържаше да не я погали, тя протегна ръка и докосна лицето му.
След известно време Ерлен я запита:
— Не си ли изморена, любима?
Кристин се притисна към гърдите му, а той я прегърна и прошепна:
— Поспи си, Кристин, отпусни се на рамото ми.
Тя потъваше в мрак, топлина и щастие, сгушена до гърдите му.
Когато се опомни, лежеше изтегната на тревата с буза в скута му. Ерлен седеше както преди това, опрял гръб на оградата, лицето му сивееше в сутрешния сумрак, но широко отворените му очи изглеждаха бистри и красиви. Беше завита с пелерината му, а усещаше краката си приятно топли в кожената наметка.
— Поспа в скута ми — усмихна се леко той. — Бог да те възнагради, Кристин. Спа като бебе в обятията ми.
— А вие не поспахте ли, Ерлен? — попита Кристин.
А той погледна пробудените й очи с усмивка:
— Може пък да дойде нощ, когато ще заспим в една постеля. Не зная какво ще отсъдиш, като го обмислиш. Цяла нощ не мигнах, макар че онова, което ни разделя, ме възпира по-убедително дори от меч. Кажи ми, ще останеш ли моя любима и след тази нощ?
— Да, искам да съм ваша любима, Ерлен. Ще бъда ваша любима и няма да обикна другиго.
— Господ да ме изостави, ако прегърна друга девойка или жена, преди да станеш моя законна спътница в живота. Кажи го и ти, Кристин — помоли той.
— Господ да ме изостави, ако приема в обятията си друг мъж, докато съм жива.
— Трябва да тръгваме, скоро хората ще се събудят.
Нагазиха в гъсталака от външната страна на оградата.
— Замисляла ли си се какво ще правим от тук нататък? — попита Ерлен.
— От вас зависи — отвърна Кристин.