Господин Андрес заведе цялото си семейство на коледното тържество в кралския двор. Кристин се изуми от великолепието и разкоша. Влязоха и в залата, където крал Хокон и госпожа Исабел, вдовицата на крал Айрик, приемаха гости. Андрес пристъпи напред и поздрави краля, а децата му и Кристин останаха на по-заден план. Тя се сети за думите на Осхил: Ерлен и кралят са близки роднини, защото бабите им по бащина линия са сестри. Кристин се чувстваше като държанка на Ерлен, паднала в плен на чара му. Нямаше никакво право да присъства на това празненство, а още по-малко да идва в компанията на достопочтеното семейство на рицар Андрес.
След малко госпожа Анерд представи трите си дъщери на кралицата. Кристин се чудеше къде ли е Ерлен, но не смееше да вдигне очи от пода. Питаше се дали не е застанал някъде в залата, защото сякаш усещаше погледа му върху себе си. Но тя и без това си въобразяваше, че всички я зяпат, все едно се досещат каква лъжкиня се крие под златистата й разпиляна коса.
Ерлен не се виждаше в залата, където поднасяха храна и напитки на младите. Изнесоха масите, за да могат да танцуват. Тази вечер Кристин се видя принудена да танцува със Симон.
По протежението на дългата стена се намираше закрепена за пода маса. Кралската прислуга носеше непрекъснато бира, медовина и вино. Веднъж Симон заведе Кристин до масата, за да се подкрепят с питие, и тя видя Ерлен, застанал до нея, точно зад Симон. Ерлен я погледна и Кристин се разтрепери неудържимо, докато поемаше чашата от ръката на Симон и я поднасяше към устните си. Ерлен зашепна оживено на своя другар — едър, пълен, красив възрастен мъж. Събеседникът му поклати недоволно глава с ядосан вид. Веднага след това Симон поведе Кристин към танцуващите.
Тя не знаеше колко продължи този танц. Песента сякаш нямаше край, а всяка секунда й се струваше безконечна и изпълнена с болка от неутолен копнеж и безпокойство. Накрая танцът все пак свърши и Симон отново я поведе към масата с напитките.
Негов другар го заговори и го дръпна към група младежи. И тогава пред Кристин тутакси се появи Ерлен.
— Искам да ти кажа толкова много неща — прошепна той, — просто не зная с кое да започна. За бога, Кристин, да не ти прилоша? — побърза да попита той, когато забеляза, че тя е пребледняла като тебешир.
Тя не го виждаше ясно. Между лицата им се стичаше водопад. Ерлен взе чаша от масата, пи и й я подаде. Чашата натежа в ръката й. Не успя да я поднесе до устните си. Струваше й се, че ръката й е отсечена от рамото.
— Значи искаш да пиеш с годеника си, но не и с мен? — тихо попита Ерлен.
В този миг Кристин изпусна чашата на пода и политна в ръцете му.
Когато дойде на себе си, установи, че лежи на пейка, с глава, отпусната в скута на непозната жена. Бяха разхлабили колана й и брошката, която пристягаше дрехата на гърдите й. Някой я плескаше по дланите, за да я свести. Бяха плиснали вода в лицето й.
Кристин се надигна. Сред наобиколилите я хора съзря пребледнялото, болезнено изкривено лице на Ерлен. Самата тя се чувстваше отмаляла, сякаш някой бе разтопил крайниците й, а главата й като че ли се бе уголемила и изпразнила от съдържание. Въпреки това вътре бе останала една-едничка ясна и отчаяна мисъл: трябва да говори с Ерлен.
Кристин се обърна към Симон Андресьон:
— Стана ми много задушно — тук горят много свещи, а и не съм свикнала да пия толкова вино.
— Сега по-добре ли си? — попита Симон. — Изплашихме се за теб. Да те изпратя ли до вкъщи?
— Да изчакаме да си тръгнем с родителите ти — спокойно предложи Кристин. — Седни при мен, вече нямам сили да танцувам — тя потупа възглавницата върху пейката и му направи знак да седне, а другата си ръка протегна към Ерлен: — Елате да се присъедините към нас, Ерлен Никулаусьон, не успях дори да ви предам поздравите на Ингебьорг. В последно време се опасява, че сте я забравили.
Кристин забеляза, че на него му е много по-трудно да запази самообладание, и положи усилие, за да потисне напиращата на устните й язвителна усмивка.
— Предайте на госпожицата най-сърдечните ми благодарности, задето си спомня за мен — смотолеви той.