— Красивите ти, прелестни коси — добавяше той и си играеше с плитките й.
— Да, но за теб няма да е първата ни брачна нощ — угрижено рече тя веднъж.
Той я привлече и я прегърна страстно.
— Да не мислиш, че си спомням кога за първи път съм празнувал Коледа или съм видял как склоновете в родния ми край се раззеленяват след зимата? Но помня съвсем ясно кога за първи път те държах в обятията си, помня всяка наша среща и всеки път изпитвам вълнение като на коледно тържество или на лов за птици по зелените склонове…
Примряла от щастие, тя се сгуши до гърдите му. Кристин не се самозалъгваше, че събитията ще се развият според очакванията на Ерлен. Рано или късно щеше да настъпи денят на Страшния съд. Връзката им нямаше как да продължи в същия дух. Но това не я плашеше чак толкова много. Повече се боеше от вероятността Ерлен да замине на север, преди проблемът да се разреши, и да й се наложи да се раздели с него за известно време. Сега Ерлен бе отседнал в крепостта „Акершнес“, защото братовчед му Мюнан Бордшон се бе съгласил да се грижи за стопанството, докато кралският ковчежник се намираше в град Тюнсберг, където кралят лежал тежко болен. Един ден обаче щеше да се наложи Ерлен да се прибере и да поеме управлението на имотите си. Кристин не искаше да признае пред себе си дори за миг колко я плаши мисълта за любовницата, която го чака у дома. Ужасяваше се и защото се страхуваше повече от това да застане сам–самичка пред Симон и баща си и да им признае какво й е на сърцето, отколкото от вероятността да я хванат в прегрешение с Ерлен.
Почти започна да се моли да я сполети беда за назидание, защото мислите й отлитаха само и единствено към Ерлен. Копнееше за него денем и го сънуваше нощем. Не чувстваше разкаяние, макар да знаеше, че един ден ще плати скъпо за всичко нередно, което си бяха позволили. А през кратките мигове, когато оставаше насаме с Ерлен в обора на стариците, му се отдаваше изцяло и то с такава страст, сякаш бе продала душата си, за да е негова.
Времето минаваше, а обстоятелствата работеха в тяхна полза. Кристин не забелязваше някоя от монахините да я подозира. Е, Ингебьорг разбра за срещите й с Ерлен, но явно ги смяташе за невинни закачки. Дори тя не допускаше, че сгодена девойка с потекло би се осмелила да развали дадената дума. Побиваха я тръпки от ужас. Вероятно се е впуснала в нещо нечувано. Тези мисли отново засилваха желанието й връзката й с Ерлен да излезе наяве, а целият този кошмар да свърши.
Дойде Великден. Кристин направо не проумяваше защо зимата се застоя толкова дълго. Всеки ден, през който не виждаше Ерлен, й се струваше мъчителна година, а нескончаемите дни без него преминаваха в безконечни седмици. Сега обаче, с идването на пролетта и Великден, като ли че от коледното тържество в дома на краля не бе изминал и ден. Кристин помоли Ерлен да не я посещава през почивните дни и той се съгласи. Винаги проявяваше разбиране към желанията й. И двамата прегрешиха, като нарушиха забраната на поста. Кристин искаше да не съгрешават поне преди Великден. Въпреки това Ерлен й липсваше до болка. Отново я налегнаха опасения. Сигурно ще се наложи да отпътува съвсем скоро. Той не й бе споменал нищо подобно, но Кристин узна, че кралят лежи на смъртен одър, и очакваше тази вест да внесе промяна в поведението на Ерлен.
Такива мисли я занимаваха и тревожеха, докато един ден след Великден й известиха да се яви в приемната за гости, за да се види с годеника си.
Щом той се изправи срещу нея и й подаде ръка, Кристин разбра, че нещо не е наред. Лицето на Симон изглеждаше изопнато, а малките му сиви очи не се смееха, когато устните му се разтеглиха в привидна усмивка. Неволно Кристин си помисли: така му отива повече. Симон изглеждаше добре в пътническото си облекло — синя, дълга до земята, плътно прилепнала по тялото му връхна дреха, наричана от мнозина котхарди, с кафява яка и качулка, която сега бе отметнал назад. Светлокестенявата му коса се къдреше на дребни масурчета във влажния въздух.