Поговориха. Симон ходил във „Формо“ по време на постите и се отбивал почти всеки ден в „Йорун“. Домашните й се чувствали добре, Юлвхил била по-здрава от всякога, а Рамборг също вече живеела при тях и била много хубава и жизнерадостна.
— Тези дни идва краят на годината, когато ти пожела да прекараш в манастира — напомни Симон. — У вас сигурно вече се започнали с подготовка за сватбеното ни тържество.
Кристин мълчеше и Симон продължи:
— Обещах на Лавранс да дойда до Осло и да поговоря с теб по въпроса.
Кристин сведе поглед и промълви:
— Симон, налага се двамата с теб да поговорим някъде на спокойствие.
— И сам се досетих — кимна той. — Тъкмо се канех да те помоля да питаш нейно високопреподобие Груа дали ще ни позволи да излезем малко в градината.
Кристин се изправи рязко и излезе от стаята с безшумни стъпки. След малко се върна с една от сестрите в обителта. Тя носеше ключ за вратата в стаята за посетители, която извеждаше в билковата градина зад най-западната постройка на манастира. Монахинята им отключи и те излязоха навън. Стелеше се гъста мъгла и не виждаше по-далеч от няколко крачки. Стволовете на дърветата изглеждаха гарваново черни, а по клоните блестяха капки вода. Падналият наскоро сняг се бе поразтопил върху пръстта, а под храстите се подаваха вече цъфнали лилии. Изпъстрената с теменужки трева ухаеше на хлад и свежест.
Симон я заведе до най-близката пейка. Седна, наведен леко напред, и подпря лакти на коленете си. После вдигна очи към Кристин и подхвана със странна усмивка:
— Май зная какво искаш да ми кажеш. Друг ти е легнал на сърце.
— Да — тихо призна Кристин.
— Сигурно ще позная и кой е: Ерлен Никулаусьон от „Хюсабю“?
Помълчаха. После Кристин се престраши:
— Да не си чул отнякъде?
Симон се поколеба, преди да отговори:
— Да не ме смяташ за глупак? На коледното тържество се досетих какво става помежду ви. Просто нямаше как да го обсъдим заради майка и татко. Затова този път реших да дойда сам. Не съм сигурен дали от моя страна е разумно да повдигам въпроса, но според мен е редно да поговорим за тези неща, преди да се вречем. Вчера случайно срещнах мой роднина — йеромонах Йойстайн. От него научих, че една вечер те видял да отиваш към църквата „Свети Климент“ заедно с жена на име Брюнхил Флюга. Заклех се в най-скъпото си, че те е объркал с друга. Ако отречеш, ще повярвам на думата ти.
— Свещеникът не се е объркал — инатливо рече Кристин. — Заклел си се нахалост.
Симон помълча, после попита:
— Знаеш ли коя е Брюнхил Флюга, Кристин?
Тя поклати отрицателно глава.
— Мюнан Бордшон я настани в къща в града, когато се ожени. Тя продава вино под тезгяха, такива неща…
— Да не би и ти да я познаваш? — подигравателно попита Кристин.
— Никога не съм минавал за монах или светец, но не съм обезчестявал девици или омъжени жени — пламна Симон. — Нима не разбираш, че почтен мъж не би те извел от обителта в компанията на такава пропаднала жена?
— Ерлен не ме е мамил — разгневи се Кристин и се изчерви. — Нищо не ми е обещавал. Пожелах го, без да се е опитвал да ме съблазни. Плени ме още от първия път, когато го зърнах.
Симон бе извадил камата си и я подхвърляше от едната в другата си ръка.
— Колко е странно да чуеш такива думи от устата на годеницата си. Чака ни светло бъдеще, няма що, Кристин.
Тя си пое дълбоко въздух:
— Не те очаква нищо добро със съпруга като мен, Симон.
— Така изглежда — съгласи се Симон Андресьон.
— Надявам се единствено да ме подкрепиш, та господин Андрес и баща ми да развалят уговорката за сватбата ни — смутено и боязливо промълви Кристин.
— Наистина ли ще го направиш? — Симон помълча малко. — Един Господ знае дали осъзнаваш какво говориш.
— Напълно — увери го тя. — Наясно съм и какво гласи законът: ако някой се опита да принуди девойка да встъпи в брак против волята й, тя има право да свика тинга.
— Този закон май е само за епископа — усмихна се студено Симон. — На мен не ми се е налагало да разучавам какво постановява законът за такива случаи. Не си въобразявай, че ще се стигне дотам. Няма да настоявам да си удържиш на думата, щом това е против волята ти. Но, Кристин, сватбата ни е уговорена от цели две години, а ти изразяваш несъгласието си чак сега, когато семействата ни се подготвят за сватбеното тържество. Замисляла ли си се какво ще стане, ако сега се изправиш пред всички и обявиш, че искаш да развалиш годежа?