Още същия следобед в стаята за посетители пристигна Юлв, слугата на Ерлен. Представи се като близък на Осмюн Бьоргюлфсьон и помоли от името на господаря си да пуснат за малко племенницата му в града, защото Осмюн нямал време да дойде в обителта. Кристин се уплаши да не би хитростта на Ерлен ще бъде разобличена, но сестра Потенсия само я попита дали чичо й е имал намерение да я покани на гости. Кристин отговори утвърдително и получи позволение да тръгне с Юлв. Той я заведе в къщата на Брюнхил Флюга.
Ерлен я чакаше в спалнята. Изглеждаше разтревожен и напрегнат. Кристин се досети защо: вече знаеше кой е най-големият му страх.
Винаги нещо я жегваше, когато го видеше така — изгубил ума и дума от страх да не е забременяла. Та двамата не можеха да се откъснат един от друг. Тази вечер Кристин беше обзета от трескаво безпокойство и го упрекна открито заради поведението му. По лицето на Ерлен се разля гъста червенина и той облегна глава на рамото й:
— Права си — кимна той. — Трябва да те оставя на мира, Кристин, а не да залагам щастието ти на карта. Ако искаш…
Тя го прегърна и се засмя, но той решително я премести на пейката и седна от другата страна на масата. Тя му протегна ръка, а той страстно обсипа дланта й с целувки.
— Струва ми неземно усилие, но искам да знаеш, че за мен е важно двамата с теб да минем под венчило с чест.
— Тогава не биваше да ме обезчестяваш.
Ерлен зарови лице в ръката си.
— Така е, да можеше Господ да върне времето назад, нямаше да ти сторя тази злина.
— И двамата не го искаме — засмя се бурно Кристин. — Само да се сдобря с роднините си и да се помиря с тях и с Бог, и няма да се притеснявам, че ще скрия косите си под забрадка. Често ми се струва, че ако съм с теб, мога да живея и без хорското одобрение.
— Напротив, очаквам ти да възстановиш благочестието и реда в моя дом. Не бих си простил, ако те завлека в безчестието си.
Кристин поклати глава.
— Значи ще те зарадвам: говорих със Симон Андресьон и той се съгласи да ме освободи от дадената дума.
Ерлен изпадна в бурен възторг и поиска да узнае подробностите. Кристин му разказа всичко, премълча единствено пренебрежителните думи на Симон за Ерлен. Сподели и отказа на Симон да поеме вината пред баща й.
— Съвсем нормално — лаконично отбеляза Ерлен. — Двамата се разбираха доста добре, нали? Е, аз няма да спечеля така лесно симпатиите на баща ти.
Кристин прие думите на Ерлен като знак, че и той осъзнава колко препятствия ги очакват още, преди да постигнат целта си. Изпита благодарност към любимия си. Той продължаваше да ликува:
— Опасявах се, защото не очаквах да събереш смелост да говориш със Симон. Личи, че все пак го харесваш.
— Нека това не те обижда. След всичко преживяно няма как да отрека: Симон е справедлив и порядъчен мъж.
— Ако не ме беше срещнала, сигурно щеше да живееш добре с него, Кристин. Защо се смееш?
— А, сетих се какво ми казваше знахарката Осхил, когато бях дете: разумните хора живеят добре, но по-добре живее онзи, който се осмели да бъде неразумен.
— Бог да благослови леля Осхил, задето те е научила на такива мъдрости — рече Ерлен и я взе в скута си. — Много странно е, но досега не съм те виждал изплашена, Кристин.
— Не ми ли личи? — попита тя, притисната към гърдите му.
Той я остави на леглото и й събу обувките, но после я заведе отново до масата.
— О, мила моя Кристин, щастието ни се усмихва. Нямаше да постъпя така с теб — не спираше да гали косите й, — ако всеки път, щом те зърнех, не ми минаваше през ума, че е напълно невъзможно да ми дадат за жена такава прелестна девойка като теб. Седни и пий с мен — помоли той.
Неочаквано някой почука на вратата, вероятно с дръжката на меч.
— Отворете, Ерлен Никулаусьон, ако сте вътре!
— Това е Симон Андресьон — обясни шепнешком Кристин.
— Отваряйте, в името на лукавия, ако се имате за мъж! — извика Симон и отново блъсна вратата.
Ерлен се приближи до леглото и откачи меча си от куката. Огледа се безпомощно.
— Тук няма къде да се скриеш, освен в леглото…