— Според мен не може да се нарече принуда искането ми да не се отмяташ от даденото обещание, което отдавна стана всеизвестно — възрази Лавранс. — Вече втора зима сте сгодени, а досега не си изразявала неохота или несъгласие. Насрочихме деня на сватбата и тогава реши да се отметнеш. Ако миналата година отложи сватбата, за да имаш време да шикалкавиш и после да не спазиш уговорката ни, ще ти кажа, че постъпката ти е много недостойна.
Кристин заби поглед в огнището.
— Сам не зная кое е по-позорно — продължи баща й, — хората да говорят, че ти си отблъснала Симон или че той те е отхвърлил. Андрес ми изпрати вест — Лавранс се изчерви. — Бил ядосан на сина си и ме моли да определя какво обезщетение да ми плати заради развалената уговорка. Не зная дали постъпих правилно, но в отговор поръчах да му предадат, че в случая виновникът не е един, та само той да плаща. И за двете семейства случилото се е голям срам.
— Защо да е чак такъв голям срам? — тихо попита Кристин. — Със Симон сме на едно мнение.
— На едно мнение — повтори Лавранс. — Пред мен Симон не скри разочарованието си, но ме убеди, че след разговора си с теб е разбрал колко безсмислено би било да те застави да удържиш на думата си. Това щяло само да ви направи още по-нещастни. Искам да ми обясниш какво точно се случи с теб.
— Симон не ти ли каза? — удиви се Кристин.
— Само изрази предположението, че си отдала сърцето си на другиго. Ти ми кажи истината, Кристин.
Тя се позамисли.
— Бог ми е свидетел, тате — подхвана тихо тя, — оценявам какъв добър съпруг би бил Симон. Но наистина се запознах с друг мъж и съм сигурна, че и за миг няма да се почувствам щастлива, ако стана жена на Симон, дори и той да притежава цялото злато на света. Искам да живея с другия, пък ако ще да има само една-единствена крава.
— Нали не очакваш да те дам на ратай.
— Той е от по-знатен род от нашия и притежава достатъчно земи и имоти — успокои го Кристин. — Просто казах, че дори и да няма пукната пара, предпочитам да спя с него на наръч слама, отколкото със Симон в копринено ложе.
Бащата помълча.
— От една страна, не искам да те насилвам да се омъжиш за мъж, когото не харесваш, макар че само Господ и свети Улав знаят какво не ти допада у почтен момък като Симон. От друга страна обаче, нямам представа дали избраникът ти е подходящ за теб. Ти си млада и неразумна, но е добре да знаеш, че мъж на място никога не би хвърлил око на сгодена девойка.
— Човек няма власт над тези неща — разпалено възрази Кристин.
— Може и така да е, но, разбери ме правилно, нямам намерение да унижавам Дюфринския род, като те сгодя веднага след като си обърнала гръб на Симон, още по-малко пък за по-знатен и по-богат мъж.
Лавранс се замисли и настоятелно попита:
— Кой е избраникът ти?
Кристин вкопчи ръцете си една в друга и задиша учестено.
— Не мога, тате — едва доловимо промълви тя. — Ако не ми позволиш да се омъжа за него, ме изпрати в манастир за цял живот. И без това няма да живея дълго без него. Но не подобава да споменавам името му, преди да зная дали и той изпитва същото към мен. Недей да ме заставяш да изрека името му, докато не стане ясно дали той ще дойде с годежари да ми поиска ръката.
Лавранс я изгледа продължително. Думите на Кристин му се понравиха.
— Така да бъде. Най-добре наистина да запазиш името му в тайна, щом не знаеш какви са намеренията му. А сега си лягай, дъще — приближи се и я целуна. — С тази твоя приумица ни създаде много грижи и ядове. Но ти знаеш, че за мен най-важно е твоето добро. Дано Господ даде да съумеем да превърнем случилото се в нещо хубаво. С Негова помощ и с подкрепата на Неговата милосърдна майчица ще се справим и с това. Хайде, лягай си и гледай да се наспиш.
Докато се унасяше в сън, Лавранс като че ли долови хлипане от леглото на дъщеря си, но се престори на заспал. Сърце не му даваше да сподели с нея опасенията си, че хората отново ще започнат да я одумват заради някогашната случка с Арне и Бентайн. Лавранс се измъчваше, но нямаше власт да попречи на хорските сплетни да петнят доброто име на дъщеря му. За нещастие той подозираше, че с лекомислието си самата Кристин им е дала повод за клюки.
III
Лавранс Бьоргюлфсьон
1.
Кристин се прибра през най-хубавото пролетно време. Река Логен усърдно заобикаляше поля и дворове, а водите й искряха и блещукаха като сребърни между крехките листа на черната елша. Сякаш светлите искри имаха глас и пееха заедно с ромона на водата. С настъпването на вечерния мрак ромоленето ставаше по-приглушено. Ден и нощ шумът на реката изпълваше въздуха над „Йорун“ и на Кристин й се струваше, че дървените стени на къщите вибрират като кухата част на цитра.