— От Кристин зная, че някога самата ти си казвала: с моя племенник бихте си били лика-прилика, а този Симон Андресьон не е подходящ за теб.
— О, казала съм била, дрън-дрън — сряза го леля му. — Аз говоря какви ли не врели-некипели. Не разбирам как си убедил Кристин да ти се върже на акъла. Едва ли сте се срещнали много пъти. Девойките като нея не се дават току-така.
— Срещнахме се в Осло, после тя отиде при чичо си в Гердарюд и се измъкна, за да се видим в гората — сведе очи Ерлен и продължи съвсем тихо: — Там беше изцяло и само моя…
Осхил подскочи като ужилена. Ерлен наведе глава още по-ниско.
— А след това? Запазихте ли добрите си отношения? — попита тя изумена.
— Да — по лицето на Ерлен пробяга вяла усмивка. — Нямаме разногласия. Тя не се възпротиви на връзката ни, но е напълно невинна. Тогава ме помоли да я отведа, защото не искала да се връща при роднините си.
— Но ти не го направи?
— Не, моето желание беше тя да стане моя жена със съгласието на баща й.
— Отдавна ли се случи това? — попита Осхил.
— Преди една година, в средата на август.
— Не си бързал да я поискаш, а? — подметна Осхил.
— Тогава не беше освободена от годежа — обясни Ерлен.
— А оттогава не си я доближавал, така ли?
— А, уговорихме си няколко срещи — призна Ерлен, а по лицето му отново пробяга предишната лека усмивка. — Веднъж се видяхме в едно имение в града.
— Мили боже — възкликна Осхил. — Ще ви помогна с каквото мога. Представям си колко тежко й е на Кристин да носи такова бреме на плещите си и да не може да го сподели с никого. Да няма и нещо друго? — усъмни се тя.
— Засега не, доколкото зная.
— А замисли ли се, че Кристин има приятели и роднини из цялата долина?
— Ще се крием, докато пътуваме. Затова настоявам да тръгнем възможно най-бързо, та да сме натрупали известна преднина, преди баща й да се прибере. Ще ни дадеш ли шейната си, лельо?
— А чичо й в „Скуг“? — вдигна рамене Осхил. — Ако дочуе, че празнуваш сватба с племенницата му в Гердарюд?
— Осмюн ме препоръча на Лавранс. Няма как да го посветим в плана, но той ще си затвори очите. Ще трябва да пристигнем при свещеника през нощта и да потеглим, преди да се е развиделило. От Осмюн очаквам после да вразуми Лавранс, че не подобава на богобоязлив мъж като него да ни разделя след венчавка, и да го посъветва да ни даде благословията си, та с Кристин да станем законни съпрузи. И ти ще кажеш това на Лавранс. Нека постави каквито условия желае, за да се помирим, и да поиска нужните според виждането си глоби.
— Лавранс Бьоргюлфсьон едва ли ще търси чужди съвети — възрази Осхил. — Ерлен, сам Бог и свети Улав са ми свидетели: тази история не ми харесва. Разбирам обаче, че това е последният изход, до който можеш да прибегнеш, за да поправиш сторената неправда. Утре ще отида в „Йорун“, ако се съгласиш да ми дадеш някой от слугите ти. Една съседка ще се грижи за добитъка ми, докато ме няма.
На следващата вечер Осхил пристигна в „Йорун“, когато лунната светлина се бореше с последните издихания на слънчевите лъчи. Пребледняла, Кристин я посрещна на двора, а Осхил се слиса колко хлътнали са бузите на девойката.
Гостенката седна до огнището да поиграе с малките момичета. Поглеждаше крадешком към Кристин, която слагаше масата. Изглеждаше много отслабнала и мълчалива. Тя поначало си беше сдържана по характер, но в сегашното й поведение Осхил забеляза потайност. Долови напрежението в душата на девойката и желанието й да се противопостави на авторитета.
— Сигурно си чула за случилото се през есента? — предположи Кристин, докато се приближаваше към нея.
— Да, племенникът ми те е поискал за жена.
— Помниш ли какво ми каза веднъж? Двамата с него сме си били лика–прилика. Само дето той бил твърде богат и от по-знатен род от мен.
— Разбрах, че Лавранс е на друго мнение — сухо отбеляза Осхил.
В очите на Кристин проблесна пламъче, а устните й се разтеглиха в лека усмивка. Макар ролята на съучастница да не й допадаше, Осхил реши да откликне на молбата на Ерлен и да изпълни желанието му.
Кристин приготви леглото на родителите си за гостенката, а Осхил я помоли да спи при нея. След като си легнаха, в стаята се възцари тишина и Осхил се осмели да изложи целта на посещението си.