С натежало сърце Осхил забеляза, че Кристин не се замисля каква тревога ще причини на родителите си. Все пак аз прекарах повече от двайсет години в мъка и страдание, докато живях с Борд, помисли си тя. Така е с всички ни. Кристин явно не бе обърнала внимание колко залиняла е Юлвхил тази есен. Осхил се опасяваше, че замине ли за известно време, Кристин няма да види повече малката си сестра. Но реши да си мълчи: колкото по-дълго съумееше Кристин да съхрани радостта и дързостта си, толкова по-добре за нея.
Кристин стана и събра скъпоценностите си в малко ковчеже. Донесе го в леглото. Осхил продължи:
— Все пак на мен ми се струва по-редно Ерлен да дойде, когато се прибере баща ти, да признае откровено какво ти е сторил и да остави решението в ръцете на Лавранс.
— Татко ще го убие! — възкликна уплашено Кристин.
— Няма да го убие, ако Ерлен се въздържи и не извади меч срещу бъдещия си тъст — успокои я Осхил.
— Не искам Ерлен да изтърпи подобно унижение, нито баща ми да разбира, че Ерлен ме е докоснал, преди да ме поиска, както си му е редът.
— Да не мислиш, че Лавранс ще се разгневи по-малко, когато узнае за бягството ти от дома му заедно с Ерлен? Тази вест съвсем ще го съкруши. По закон ти ще бъдеш любовница на Ерлен, докато живееш с него без разрешението на баща си.
— Това е нещо различно. Ерлен се опита да ме направи своя съпруга.
Осхил млъкна. Питаше се как да поднесе на Лавранс Бьоргюлфсьон вестта, че са откраднали дъщеря му.
Кристин подхвана:
— Осхил, сигурно ме смяташ за недостойна дъщеря, но откакто татко се прибра от тинга, всеки ден е мъчение и за него, и за мен. За всички ни ще бъде най-добре тази история да приключи веднъж завинаги.
На следващия ден рано сутринта потеглиха от „Йорун“ и стигнаха в „Хауген“ малко след три следобед. Ерлен ги посрещна на двора и Кристин се хвърли в обятията му, без да се смущава от мъжа, придружавал нея и Осхил по пътя.
Кристин поздрави Бьорн Гюнаршон и другите двама слуги на Ерлен, сякаш са стари познати. Осхил не забеляза признаци на плахост или страх у девойката. А после, когато всички седнаха на масата и Ерлен им изложи плана си, Кристин изразяваше мнението си по всеки въпрос и даваше предложения откъде да минат. Трябвало да тръгнат от „Хауген“ на следващата вечер, да стигнат до пътя Рустен, когато луната залезе, да пресекат областта Сил по тъмно и да подминат „Лопт“, а оттам да стигнат до моста на река Ута и да яздят по пустите пътища по западните брегове на Ута и Логен, докато издържат конете им. Кристин смяташе, че е добре да почиват по един ден на някое пасище по склона, „защото докато трае тингът на областта Хуледис, има вероятност са срещнем мои познати“.
— А от къде ще вземете фураж за конете? — поинтересува се Осхил. — Няма как да крадете фураж от чуждите пасища в такива времена, ако там изобщо е порасло нещо. Знаеш, че тази година в долината нямаше фураж за продан.
— И за това съм помислила — отвърна Кристин. — Ще вземем от вас назаем фураж и храна за три дни. Има още една причина да не пътуваме толкова хора заедно: Ерлен ще изпрати Юн обратно в „Хюсабю“, защото там реколтата беше по-добра тази година. Ще уреди преди Коледа да донесе на тукашните хора малко фураж. На юг в околността има бедняци, на които ми се иска да помогнем. Ще им раздадеш ли малко милостиня от наше име, Осхил?
Бьорн избухна в гърлен скептичен смях. Осхил поклати глава, но един от другарите на Ерлен, Юлв, вдигна смуглото си ъгловато лице и погледна Кристин с надменна усмивка:
— В „Хюсабю“ никога няма излишък, Кристин Лаврансдатер, независимо каква е реколтата из останалата част на страната. Но може вие да промените нещо, когато станете стопанка. От думите ви съдя, че на Ерлен му трябва точно такава съпруга.
Кристин кимна спокойно и продължи със съветите. Налагало се да яздят възможно най-далеч от главния път. Не й се струваше добра идея да минават през Хамар. Ерлен възрази, че трябва да се отбият, за да вземат от Мюнан писмото за шведската херцогиня.
— Тогава Юлв ще ни остави до село Фагаберг и ще отиде при Мюнан, докато ние се движим на запад от Мьос, през Лан и по пътищата отвъд Хаделан, докато стигнем до Хакедал. От чичо зная, че оттам минава пуст път за Маргаретината долина на юг. Не е препоръчително да прекосим Раумарике по това време, защото там хората от „Дюфрин“ вдигат пищна сватба — засмя се Кристин.