Ерлен се приближи до нея и я прегърна през раменете, а тя се облегна на него, без да се стеснява от присъстващите. Осхил подхвърли възмутена:
— Чудя се как досега не си избягала от къщи сама.
Бьорн отново се разсмя гръмко.
След малко Осхил се запъти към готварницата да приготви храната. Погрижила се бе да стопли помещението, защото там щяха да спят слугите на Ерлен. Помоли Кристин да дойде с нея, „понеже искам с чиста съвест да мога да се закълна на Лавранс Бьоргюлфсьон, че не съм ви оставяла и за миг насаме в дома си“, ядосано заяви тя.
Кристин се засмя и я последва. Веднага след тях тръгна и Ерлен. Той си придърпа трикрако столче до огнището, седна и само пречеше на жените. Ерлен използваше всяка възможност да хване Кристин, докато тя шеташе напред-назад. Накрая я накара да седне на коляното му.
— Юлв е прав: трябва ми точно такава жена като теб.
— О, да — заядливо се засмя Осхил. — Тя ще бъде идеалната съпруга. Нали тя рискува всичко в това приключение, не ти.
— Така е — съгласи се Ерлен. — Но аз изразих готовност да се оженя за нея по законен начин. Недей да се сърдиш така, лельо Осхил.
— Няма как иначе — сопна се тя. — Не само че не си уредил делата си, ами сега така ще я втасаш, че ще трябва да бягаш от имота си с жена.
— Не забравяй, лельо: от прастари времена само смелчаци се решават да изгубят всичко заради жена. Нали така става във всички приказки.
— О, Бог да ви е на помощ — рече Осхил с омекнало и подмладено лице. — И преди съм ги чувала тези приказки, Ерлен — тя го погали по главата и разроши косата му.
В същия миг Юлв Халдуршон нахълта в стаята и побърза да затвори вратата зад гърба си.
— Имаме гости, Ерлен. Кого искаш да видиш най-малко точно сега?
— Лавранс Бьоргюлфсьон ли дойде? — скочи от мястото си Ерлен.
— По-лошо е — отвърна Юлв. — Елине Ормсдатер.
Отвън някой отвори вратата. Влезе жена, избута Юлв настрани и се показа на светло. Кристин погледна към Ерлен. В началото той като че ли повехна и се сви, но после се поизправи. По лицето му се разля гъста червенина.
— Откъде, по дяволите, идваш? Какво търсиш тук?
Осхил се приближи към новодошлата и я покани:
— Елате с мен в къщата, Елине Ормсдатер. Не сме чак такива варвари, та да приемаме гостите си в готварницата.
— Госпожо Осхил — подхвана Елине, — не очаквам от роднините на Ерлен да ме посрещнат като скъпа гостенка. Ерлен, попита ме откъде идвам. От „Хюсабю“. Едва ли ще те изненадам с този отговор. Имаш поздрави от Орм и Маргрет. Живи и здрави са.
Ерлен мълчеше.
— Когато чух, че си накарал Гисюр Арнфинсьон да ти набави пари за поредното пътуване на юг, очаквах да се отбиеш при роднините си в Гюдбранската долина. А и нали си поискал за жена дъщерята на техен съсед.
За пръв път, откакто прекрачи прага, тя погледна изкосо Кристин. Силно пребледняла, девойката запази самообладание и плъзна изпитателен поглед по Елине.
Кристин остана напълно спокойна. От мига, когато разбра коя е гостенката, знаеше какво следва. Дълго бяга от тази мисъл, опитвайки се да я заглуши с непокорство, тревога и нетърпение. През цялото време се мъчеше да не се пита дали Ерлен се е разделил окончателно с любовницата си. Сега обаче съмненията все пак я застигнаха и нямаше смисъл да им се противопоставя. Вътрешно Кристин отказваше да се помоли на Бог за благополучен изход от положението.
Забеляза, че Елине Ормсдатер е очарователна. Макар и отдавна да не бе в първа младост, все още изглеждаше добре, а някога вероятно е била ослепителна красавица. Сега бе отметнала назад качулката на връхната си дреха — главата й бе кръгла като топка, скулите й изпъкваха, но се виждаше, че едно време е била хубавица. Кърпата й покриваше само задната част на главата. Докато говореше, Елине приглаждаше с ръка златистите си лъскави къдрици под кърпата. За първи път Кристин виждаше жена с толкова големи очи: тъмнокафяви, кръгли и сурови. Под тънките въгленово черни вежди и дългите ресници очите на Елине изпъкваха още по-красиво в контраст със златистите й коси. Лицето и устните й се бяха зачервили и загрубели след пътуването в студа, но това не я загрозяваше ни най-малко, защото тя несъмнено беше повече от привлекателна. Тежките й пътнически дрехи закриваха формите й, но това никак не я смущаваше и тя се държеше като жена, уверена в безупречното си телосложение. На ръст Елине не надвишаваше Кристин, но благородната й осанка й придаваше по-строен вид от слабичката, крехка девойка.