— Нима през цялото това време е била при теб в „Хюсабю“? — тихо попита Кристин.
— Аз не съм бил там от много време — изчерви се Ерлен. — Прекарах почти пялото лято в „Хестнес“.
— Ерлен, нося ти вест — обади се Елине. — Вече няма да ти се налага да изпробваш докъде ще стигне гостоприемството на роднините ти, защото в дома ти се разпореждам аз. Тази есен останах вдовица.
Ерлен продължаваше да мълчи.
— Не съм те молил да идваш в „Хюсабю“ и да се разпореждаш там — с усилие промълви той.
— Сама се осведомих как са нещата там — отвърна Елине. — От много време събирам в сърцето си добрина към теб, Ерлен, и се чувствам длъжна да се погрижа за твоето благосъстояние. Макар че Господ знае колко несправедливо се отнесе ти към децата ни и към мен.
— За децата направих всичко по силите си. Нали именно заради тях се примирих с твоето присъствие в „Хюсабю“. Знаеш го отлично. И сама не си вярваш, като твърдиш, че си се натресла в дома ми, за да помогнеш на мен и на децата — усмихна се подигравателно той. — Гисюр щеше да се справи в стопанството и без твоята намеса.
— Да, ти винаги си смятал Гисюр за предан слуга — тихо се засмя Елине. — Сега обаче съм свободна жена, Ерлен. Настъпи мигът да спазиш обещанието си.
Ерлен не отрони дума.
— Помниш ли какво ми обеща в нощта, когато родих сина ти? Даде ми дума да се ожениш за мен след смъртта на Сигюр.
Ерлен приглади плувналата си в пот коса.
— Да, спомням си.
— Ще удържиш ли на думата си?
— Не.
Елине Ормсдатер хвърли поглед към Кристин и се усмихна леко. Кимна и отново се обърна към Ерлен.
— Минаха десет години, Елине. Оттогава непрекъснато сме живели като двама прокълнати в чистилището.
— Не беше само това — възрази тя със същата лека усмивка.
— От много години между нас няма нищо повече — настоя изтощен Ерлен. — Даже децата не променят този факт. Знаеш отлично, че не понасям дори да стоя в една и съща стая с теб — почти изкрещя той.
— Странно, но това лято не забелязах подобно нещо — усмихна се красноречиво Елине. — Тогава не бяхме постоянно врагове.
— Ако искаш да изкараш, че сме били приятели, така да бъде — уморено рече Ерлен.
— Тук ли ще стоите цяла вечер? — обади се Осхил.
Сипа каша в две големи дървени паници и подаде едната на Кристин. Девойката я пое.
— Хайде, Юлв, вземай и ти една паница и я занеси на масата. При всички положения ще седнем да вечеряме.
Кристин и слугите тръгнаха с паниците в ръце. Осхил се обърна към Ерлен и Елине:
— Идвайте и вие. Няма смисъл да продължавате да стоите тук и да се препирате.
— По-добре е още сега да се разберем — възрази Ерлен.
Осхил го изгледа мълчаливо и излезе от помещението.
Кристин донесе бира от мазето и седна на външната пейка, изправена като свещ, със спокойно изражение. Не се хранеше. Мъжете също нямаха апетит. Ядяха само придружителят на Елине и ратаят на Бьорн. Осхил седна и похапна малко каша. Никой не говореше.
След известно време Елине Ормсдатер дойде сама. Осхил й предложи мястото до Кристин. Гостенката седна и започна да се храни. От време на време поглеждаше крадешком към Кристин и по лицето й пробягваше едва прикрита коварна усмивка.
Осхил отиде в готварницата.
В огнището огънят само тлееше. Намери Ерлен, седнал пред него на трикракото столче, свит, хванал главата си с ръце.
Осхил се приближи до него и сложи ръка върху рамото му.
— Дано Бог ти прости, Ерлен. Голяма каша надроби!
Ерлен вдигна глава. Лицето му изглеждаше посърнало от скръб.
— Тя е бременна — рече той и затвори очи.
Осхил пламна и го разтърси:
— Коя от двете? — попита тя подигравателно и сурово.
— Детето не е от мен — продължи Ерлен със същия сломен тон. — Но ти едва ли ще ми повярваш. Никой няма да ми повярва.
И той отново се отпусна безсилно.
Осхил седна срещу него на ръба на огнището.
— Опитай се да се вземеш в ръце, Ерлен. При така стеклите се обстоятелства не е толкова лесно човек да ти повярва. Ще се закълнеш ли, че детето не е твое?
Ерлен повдигна съкрушеното си лице.
— Кълна се. Колкото е истина, че имам нужда от Божията милост и се надявам от цялото си сърце майка ми да е намерила утеха при Бог след всички неволи, изтърпени на земята, толкова е вярно и това, че не съм баща на детето й. Не съм докосвал Елине, откакто срещнах Кристин!