Ерлен изкрещя последните думи и Осхил му направи знак да понижи глас.
— Тогава няма за какво да се тревожиш. Ще разбереш кой е бащата и ще го подкупиш да се ожени за нея.
— Според мен е Гисюр Арнфинсьон, моя иконом в „Хюсабю“ — отвърна унило Ерлен. — Миналата есен говорихме по въпроса, после отново го обсъждахме. Смъртта на Сигюр не е неочаквана. Гисюр беше склонен да се ожени за Елине, ако й осигуря подобаваща зестра, когато мъжът й се спомине.
— Аха — кимна Осхил.
— Тя ще откаже да се омъжи за него — продължи Ерлен. — Ще посочи мен като баща на детето в утробата й. Закълна ли се, че съм невинен, всички ще ме вземат за клетвопрестъпник.
— Ще се наложи да я разубедиш. Няма друг изход, освен още утре да я заведеш в „Хюсабю“. Бъди решителен и непоколебим. Трябва да уредиш женитбата между иконома ти и Елине.
— Така е — съгласи се Ерлен, зарови лице в ръцете си и захлипа. — Нима не разбираш, лельо? Представяш ли си какво ще си помисли Кристин?
Ерлен остана да нощува в готварницата заедно с другарите си. Във всекидневната легнаха жените: Кристин и Осхил в едното легло, а Елине Ормсдатер — в другото. Бьорн реши да спи в конюшнята.
На следващата сутрин Кристин и Осхил отидоха в обора. Докато домакинята приготвяше втора закуска в готварницата, Кристин занесе млякото във всекидневната.
На масата гореше свещ. Вече облечена, Елине седеше на края на леглото си. Кристин я поздрави тихо, донесе ведро и наля в него млякото.
— Ще ми дадеш ли да си пийна малко млекце? — попита Елине.
Кристин гребна от ведрото с дървен черпак и й го подаде. Елине пи жадно, докато оглеждаше Кристин.
— Значи ти си прословутата Кристин Лаврансдатер, която развали дружбата ми с Ерлен — констатира тя и й подаде черпака.
— Замислете се сама дали изобщо е имало какво да развалям — отвърна девойката.
Елине прехапа устни.
— Какво ще направиш, ако един ден омръзнеш на Ерлен и той ти предложи да те омъжи за ратая си. И тогава ли ще отстъпиш?
Кристин мълчеше, а Елине се засмя и продължи:
— Сега сигурно постоянно се съгласяваш с него. Какво ще кажеш, Кристин, да хвърляме ли зарове за нашия мъж? Нали и двете сме му любовници.
След като не получи отговор, Елине продължи:
— Боже, колко си простодушна! Дори не отричаш, че си негова любовница.
— Не искам да те лъжа — обясни Кристин.
— Няма да извлечеш полза, дори да ме излъжеш — продължи Елине със същия тон. — Много добре познавам Ерлен. Сигурно още на втората ви среща ти се е нахвърлил като подивял. Жал ми е за теб, нещастно дете, а си толкова красива.
Бузите на Кристин побеляха. Прилоша й и тя изрече с отвращение:
— Не искам да говоря с теб…
— Да не мислиш, че с теб ще се отнесе по-различно? — продължи Елине.
— Няма да се оплача от Ерлен, каквото и да стори — сряза я Кристин. — Щом съм решила да тръгна по дивата пътека, няма да се жалвам и вайкам, ако си разраня краката по камъните.
Елине помълча, а после подхвана, пламнала и разколебана:
— И аз бях девица като теб, когато той ме прелъсти, Кристин, въпреки че от седем години бяха омъжена за старец. Но ти едва ли си способна да проумееш колко нещастно живеех тогава.
Кристин започна да трепери неистово. Елине я погледна. Извади малък рог от пътническия си сандък, оставен пред леглото. Счупи печата и прошепна:
— Ти си млада, а аз вече остарях, Кристин. Осъзнавам колко безсмислено е да се съревновавам с теб. Моето време отмина, сега е твой ред. Ще пиеш ли с мен, Кристин?
Кристин не помръдна от мястото си. Елине поднесе рога към устните си, но не отпи, а каза:
— Поне тази чест ще ми окажеш да пиеш за мое здраве и ще ми обещаеш, че няма да бъдеш много сурова към децата ми?
Кристин пое рога. В този момент вратата се отвори и при тях влезе Ерлен. Той постоя, местейки поглед от едната към другата.
— Какво става тук?
Кристин отговори с пронизителен и буен глас:
— Ние, твоите любовници, се каним да вдигнем наздравица една за друга.
Той я сграбчи за китката и взе рога.