— Замълчи — скастри я Ерлен. — Няма да пиеш с тази жена.
— Защо? — рязко запита Кристин. — И тя е била непорочна, когато си я съблазнил.
— Тя го повтаря непрекъснато и сигурно вече сама си вярва. Елине, да не би да си забравила как ме накара да отида при Сигюр с тези врели-некипели, а той ми доведе свидетели, които потвърдиха, че те е хващал с друг мъж?
Пребледняла от отвращение, Кристин отмести поглед. Елине пламна като божур и рече инатливо:
— Няма да се разболее от проказа, ако пие с мен.
Ерлен се обърна към Елине, изпълнен с гняв. Изведнъж лицето му се издължи и вцепени. Той едва си пое дъх от ужас.
— Исусе Христе! — възкликна той с разтреперан глас. — Ти пий първа, Елине, после ще пие и Кристин.
Елине се отдръпна притеснена. Заотстъпва заднишком към вратата, но Ерлен я последва.
— Пий — настоя той.
Извади камата от пояса си и тръгна към нея.
— Изпий каквото си наляла на Кристин.
Ерлен сграбчи ръката й и я довлече до масата. Натисна устата й към рога.
Елине изкрещя и скри лице в ръката си.
Ерлен я пусна, разтреперан.
— Животът ми със Сигюр беше ад — викаше Елине, — а ти ми обеща, но се отнесе още по-лошо с мен!
Кристин пристъпи към тях и взе рога:
— Все една от нас трябва да пие. Не можеш да ни задържиш и двете.
Ерлен изтръгна рога от ръцете й, блъсна я и тя падна до леглото. Застанал на коляно върху пейката от нейната страна, той държеше главата на Елине и се мъчеше насила да излее течността в устата й.
Тя промуши ръка под неговата и допипа камата от масата. Посегна да го прониже, ножът разкъса дрехите му, но само го одраска. Елине обърна върха на камата срещу себе си и след миг се свлече в скута на Ерлен.
Кристин се изправи и се приближи. Ерлен държеше Елине — главата й бе отметната назад. Започна да агонизира почти моментално. В гърлото й нахлуваше кръв и изтичаше през устата й. Успя да изплюе част от кръвта и изхърка:
— За теб приготвих това питие, заради всичките пъти, когато си ми изменял.
— Доведи леля Осхил — прошепна Ерлен.
Кристин не намери сили да помръдне от мястото си.
— Тя умира — рече Ерлен.
— Завиждам й — промълви Кристин.
Ерлен я погледна. Отчаянието в очите му я размекна и тя тръгна да търси Осхил.
— Какво има? — попита Осхил, когато Кристин я викна да излезе от готварницата.
— Убихме Елине Ормсдатер — рече Кристин. — Тя умира…
Осхил се втурна към всекидневната, но завари Елине издъхнала.
Осхил нагласи тялото на мъртвата върху пейката, изми кръвта от лицето й и го покри със забрадката. Ерлен стоеше зад трупа, облегнат на стената.
— Осъзнаваш ли, че по-лошо от това няма накъде? — попита Осхил.
Тя напълни огнището с цепеници и съчки, а после хвърли рога вътре и раздуха пламъка.
— Можеш ли да разчиташ на слугите си? — настоя да получи отговор Осхил. — Говоря за Юлв и Хафтур, защото тях ги познавам. Юн и придружителя на Елине ги виждам за първи път. Разчуе ли се, че двамата с Кристин сте били единствените свидетели на смъртта й, ще съжаляваш, задето не си оставил любимата си да изпие отровата на Елине. А плъзнат ли слухове за отрова, хората ще си спомнят за какво някога бях обвинена и аз. Елине имаше ли роднини и приятели?
— Не — глухо отвърна Ерлен. — Нямаше другиго, освен мен.
— И въпреки това може да възникнат трудности при опитите да скрием трупа и да се отървем от него, без да си навлечеш най-грозни подозрения.
— Искам да я погребем в осветена земя — рече Ерлен. — Ако ще това да ми струва цялото „Хюсабю“. Съгласна ли си, Кристин?
Кристин кимна.
Осхил седеше мълчаливо. Колкото повече умуваше, толкова по-невъзможно й се струваше да намерят изход; В готварницата се намираха четирима мъже. Дали Ерлен ще успее да купи мълчанието им? Дали придружителят на Елине ще се съгласи да напусне страната срещу пари? Съществуваха твърде много рискове. А и в „Йорун“ хората бяха осведомени за гостуването на Кристин в стопанството на Осхил. Един Господ знае какво щеше да направи Лавранс, ако разбере какво се е случило. Оставаше един–единствен изход: да откарат тялото надалеч. За минаване през планинския път на запад не можеше и да се помисли. Налагаше се да избират между три пътя: за долината на река Раума, над хълмовете край Тронхайм или на юг през Гюдбранската долина. Колкото и достоверна история да скалъпеха, никой нямаше да им повярва, ако някога истината излезеше наяве.