— Трябва да се посъветвам с Бьорн — отсече Осхил, стана и отиде да го повика.
Бьорн Гюнаршон изслуша разказа на съпругата си абсолютно невъзмутимо и без да отмества поглед от Ерлен.
— Бьорн, налага се някой да се закълне, че е видял как Елине сама посяга на живота си — обезсърчено завърши Осхил.
В очите на Бьорн лека–полека настъпи някакво раздвижване. Той погледна съпругата си и устните му се разтеглиха в крива усмивка:
— И този някой ще бъда аз?
Осхил скръсти ръце на гърдите си, а после ги размаха срещу него.
— Бьорн, нима не осъзнаваш колко е важно това за бъдещето на двамата млади?
— А моята вече е свършила, така ли? Или очакваш в мен да е останала предишната смелост, която да ми даде кураж да положа мнима клетва и така да помогна на момъка да се измъкне невредим? Та самият аз някога бях завлечен на дъното. Ти ме завлече на дъното — повтори той.
— Говориш така сега, когато вече остарях — прошепна Осхил.
Кристин избухна в сърцераздирателен плач. Досега седеше свита до леглото, вцепенена и безмълвна. Сега започна да ридае оглушително. Гласът на Осхил, натежал от спомени за сладостта на любовните ласки, разкъса сърцето й. Едва в този момент Кристин проумя какво представлява любовта й към Ерлен. Споменът за горещото, страстно щастие заличи всичко останало, отми изпълнената с отчаяние ненавист от тази нощ. Кристин изпитваше единствено силна любов и непреклонна воля да изтърпи неволите.
Тримата я погледнаха. Бьорн се приближи до нея и я хвана за брадичката:
— Кристин, ще потвърдиш ли, че Елине сама посегна на живота?
— Всяка дума, която чухте, е самата истина — кимна категорично Кристин. — Заплашихме я, че ще я принудим да признае за отровата, и тя се прониза с ножа.
— Елине е подготвяла много по-страшна съдба за Кристин — обади се Осхил.
Бьорн пусна девойката. Приближи се до трупа, вдигна го и го остави върху леглото, където преди това спа Елине. Долепи го до стената и го зави грижливо с одеялата.
— Изпрати Юн и мъжа, с когото дойде Елине, в „Хюсабю“. Да тръгнат по обед. Излъжи ги, че Елине е решила да дойде с теб на юг и искаш да я оставиш да се наспи. Покани мъжете да хапнат в готварницата. После говори с Юлв и Хафтур. Преди отправяла ли е заплахи, че смята да посегне на живота си? Ако се наложи, ще можеш ли да повикаш свидетели да подкрепят думите ти?
— Всички, идвали в имението, докато двамата с нея още живеехме заедно, ще потвърдят, че тя неведнъж е повтаряла как ще сложи край на живота си — уморено отвърна Ерлен. — А понякога и на моя, когато сме разговаряли за намерението ми да я напусна.
Бьорн се засмя грубо:
— Така си и мислех. Тази вечер ще я облечем в пътническите й дрехи и ще я натоварим в шейната. Ти ще седнеш до нея.
Ерлен се олюля.
— Не мога — промълви той.
— Ако продължаваш в същия дух, след двайсет години в теб няма да остане и капка мъжество — смъмри го Бьорн. — Тогава ще караш ли шейната? Аз ще седна при нея. Ще тръгнем пред нощта и ще пътуваме по пусти пътища, докато стигнем областта Фрун. В този студ няма как да се разбере кога е умряла. Ще отидем в монашеската странноприемница в град Руалста. Там двамата с теб ще разкажем как ти и Елине сте се сдърпали отзад в шейната. Имаме свидетели, готови да потвърдят, че не си искал да живееш повече с нея, след като са те освободили от анатемата, а и междувременно си поискал ръката на девойка от потекло като твоето. Юлв и Хафтур ще се движат на известно разстояние от шейната, та после, ако се наложи, да потвърдят под клетва кога са я видели жива. Ще ги убедиш ли? При монасите ще я положим в ковчег и ти ще се спазариш с отците да осигурят гробовен мир за нея и душевен за теб. Е, не звучи никак приятно, но ти сам си надроби тази попара. Какво стоиш като родилка пред припадък? Бог да ти е на помощ, момче, май досега ножът не ти е опирал до кокала.
От планината задуха студен вятър. Мъжете се приготвиха да потеглят. От снежните преспи към синкавото лунно небе се издигаше ситен, сребрист прашец.
Запретнаха два коня един зад друг. Ерлен седна отпред на шейната; Кристин се приближи до него.
— Ерлен, моля те този път да опиташ и да ми изпратиш вест как върви пътуването и какво става с теб.
Той стисна ръката й до кръв.