Кристин хвана баща си за ръката. Той я бе извикал, за да сподели тази гледка с нея. Така правеше някога, така постъпи и сега.
На път към къщи, за да си легнат, Лавранс рече:
— Непознатият, който дойде тази седмица, ми донесе писмо от Мюнан Бордшон. Това лято възнамерявал да навести майка си и моли за позволение да ми погостува и да поговори с мен.
— Какво ще му отговориш, тате? — прошепна Кристин.
— Отсега няма как да ти кажа — отвърна Лавранс. — Но ще го приема и ще преценя как да постъпя, та съвестта ми да е чиста пред Бога, дъще.
Кристин се мушна при Рамборг, а Лавранс си легна до спящата съпруга. Замисли се на колко голяма опасност при наводнения е изложено стопанството „Йорун“. Неслучайно се ширеше пророчество, че придошлата река ще го погълне.
5.
Пролетта дойде изведнъж. Няколко дни след като снегът се разтопи, селото почерня под изливащите се проливни дъждове. Водата рукна по склоновете, реката придойде и заприлича на оловносиво море на дъното на долината. По повърхността плаваха паднали дървесни клони, а течението образуваше коварно клокочеща вдлъбнатина. В „Йорун“ водната стихия заля нивята, но щетите не надминаха опасенията на стопаните.
Селяните започнаха сеитбата късно, а и нямаше достатъчно семена. Молеха се на Господ нощният мраз да пощади посевите им до есента. Появиха се признаци, че Той е чул молбите им и ще смъкне товара на тревогите от плещите им. Юни донесе по-меко време, а лятото беше топло и хората си възвърнаха надеждата с времето последиците от неплодородната година да се изличат.
След края на сенокоса една вечер в „Йорун“ пристигнаха четирима ездачи: двама господари с двама слуги. Гостите бяха Мюнан Бордшон и Борд Петершон от „Хестнес“.
Рагнфрид и Лавранс наредиха на прислугата да сложи трапезата на горния етаж и да постели леглата в спалнята за гости. Лавранс предложи новодошлите да изложат молбата си на следващия ден, след като си отпочинат от пътуването.
По време на вечерята думата взе Мюнан. Често се обръщаше към Кристин, сякаш двамата се познаваха от дълго време. Девойката забеляза, че поведението му никак не се понрави на баща й. Мюнан беше нисък и набит мъж, с червендалесто лице, грозен, бъбрив и малко плиткоумен. Знаеха го като Мюнан Кютука или Мюнан Танцьора. Но макар и да не беше нищо особено, Мюнан неведнъж бе доказал предаността си към Короната и си бе извоювал известно влияние върху управляващите. Той стопанисваше наследеното по майчина линия имение „Скугхайм“ и се ожени за богата жена, защото самият той беше доста заможен. Госпожа Катрин, неговата съпруга, беше изключително грозна жена и рядко си отваряше устата, но мъжът й винаги говореше за нея като за най-голямата умница на света. Затова хората шеговито я наричаха Съобразителната Катрин или Красноречивата Катрин. Явно живееха добре заедно, въпреки че на Мюнан му се носеше славата на мъж, склонен към забежки както преди, така и след женитбата си.
Борд Петершон продължаваше да е красив и достолепен старец, макар да бе пуснал шкембе и да се бе поналял. Косата и брадата му изглеждаха малко посивели, но все още бяха запазили жълтеникав оттенък. След смъртта на Магнюс Хоконсьон Борд живееше спокойно и управляваше големите си владения в Нурмьоре. Остана вдовец, след като и втората му съпруга почина; имаше един куп деца. До едно били хубави, благовъзпитани и живеещи охолно.
На следващия ден Лавранс и гостите му отидоха да разговарят в стаята за празненства. Домакинът покани съпругата си да присъства, но тя отказа.
— Решението зависи изцяло от теб. Знаеш колко тежко преживява дъщеря ни протакането на въпроса, но сама разбирам, че немалко неща говорят против тази женитба.
Мюнан връчи на Лавранс писмо от Ерлен Никулаусьон. Ерлен предлагаше на Лавранс едностранно да определи при какви условия е съгласен да му даде дъщеря си за жена. Изразяваше готовност да приеме в дома си приближени на Лавранс хора, които да оценят имуществото и доходите му; да поднесе на Кристин като сватбен подарък една трета от имуществото си, без да се брои чеизът й и всичко наследено от роднините й, в случай че остане бездетна вдовица. Освен това предлагаше да предостави на Кристин сама да се разпорежда с нейния дял от общия имот — както със зестрата й, така и с получените от него подаръци. Ако Лавранс пожелае по-различни условия за делба на имуществото, Ерлен ще го изслуша и ще се съобрази с исканията на бъдещия си тъст. Единственото условие, от което Ерлен не бил склонен да отстъпи, било, ако някой ден родителите на Кристин получат попечителство над децата на Ерлен и Кристин, Лавранс и Рагнфрид да не посягат към подаръците, които Ерлен е дал на децата си от Елине, защото тези блага са отделени от домакинството, преди той да сключи брак с Кристин Лаврансдатер. Накрая Ерлен предлагаше бракосъчетанието да се състои в „Хюсабю“ и обещаваше сватба за чудо и приказ.