Лавранс прочете писмото и подхвана:
— Предложението е чудесно. Разбирам, за вас е изключително важно да постигнем съгласие. Давам си сметка, че Ерлен неслучайно изпраща за втори път големец като вас, господин Мюнан, с една и съща молба при мен — стопанин, когото никой не знае извън пределите на околните села. А вие, господин Борд, дори сте си направили труда да дойдете заедно с Мюнан за подкрепа. Относно предложението на Ерлен имам да кажа следното: дъщеря ми не е възпитана да се разпорежда сама с имоти и богатства. Винаги съм възнамерявал да я омъжа за благонадежден стопанин, комуто спокойно да поверя нейното благоденствие. Не зная дали Кристин би се справила с подобна отговорност, но не вярвам да й се удава. По характер дъщеря ми е мека и хрисима и точно поради тази причина се обявих против бракосъчетанието. Според мен Ерлен постъпва неразумно, като отправя подобни предложения. Ако Кристин беше властна, дръзка и опърничава жена, нещата щяха да стоят другояче.
Мюнан избухна в смях.
— Скъпи ми Лавранс, нали не се оплаквате, задето дъщеря ви не е достатъчно опърничава?
А Борд се намеси с тънка усмивка:
— На дъщеря ви едва ли й липсва сила на характера, щом успя две години да държи на дадената дума и да ви се противопостави.
— Много добре зная това, но държа на казаното. И за нея беше тежко да ми се противопоставя. Няма да е щастлива с жених, който не е способен да й бъде господар.
— Дявол да го вземе — изруга Мюнан. — Явно дъщеря ви се различава много от всички мои познати, защото досега не съм срещал жена, която да не иска да си е сама господарка и да няма власт над съпруга си.
Лавранс само вдигна рамене.
Тогава се обади Борд Петершон:
— Лавранс Бьоргюлфсьон, разбирам защо не желаете да дадете съгласието си за бракосъчетанието на дъщеря ви и моя храненик. Смущава ви съвместното му съжителство и краят на връзката му с Елине Ормсдатер. Ще ви известя, че тази нещастна жена е позволила да бъде прелъстена от друг мъж, слуга на Ерлен в „Хюсабю“. Ерлен знаеше това, когато тръгна с нея през долината, и дори й предложи прилична зестра, ако слугата я поиска за жена.
— Сигурен ли сте в думите си? — попита Лавранс. — И така да е, постъпката му не е никак красива. За жена от добро потекло вероятно е тежка участ да влезе в имението под ръка със стопанина, а да излезе оттам с ратая.
— Добре, Лавранс Бьоргюлфсьон, разбирам ви — намеси се Мюнан Бордшон. — Най-лошо впечатление ви прави злощастната връзка на Ерлен с жената на Сигюр Саксюлвсьон. Постъпката му положително не може да се нарече похвална, но спомнете си, в името на бога, в какво положение се намираше той тогава. Беше млад момък и живееше под един покрив с млада и красива жена, омъжена за стар, студен и неспособен на нищо стопанин. А горе, в имението на Сигюр, нощта трае половин година. Как да очакваме от Ерлен да не се възползва от ситуацията, освен ако не е светец. Не отричам, Ерлен не е замесен от монашеско тесто, но вашата млада и красива дъщеря едва ли би се зарадвала, ако я омъжите за инок. Ерлен допусна доста грешки и се злепостави сам, но е крайно време да сложим край на всички клюки. Ние, неговите роднини, се постарахме да му помогнем да си стъпи на краката. Елине е мъртва, а той се погрижи най-съвестно да я погребат по християнски. Епископът в Осло му даде опрощение на греховете му и Ерлен наскоро се прибра, пречистен от светата кръв в Шверин. Нали не се осмелявате да проявите по-голяма строгост от епископа в Осло, от архиепископа или от който там се разпорежда с тази ценна капка кръв? Скъпи Лавранс, целомъдрието е нещо похвално, но е непосилно за зрелия мъж без проявата на изключителна Божия милост. Да вземем например свети Улав. Спомнете си, че свещеният крал получи своята дарба чак към края на земния си път. Вероятно Божията воля е била първо да създаде добрия момък крал Магнюс, който потуши въстанията на езичниците по северните земи. И макар че крал Улав имаше син от друга жена, а не от кралицата, той се смята за един от най-почитаните светци в Царството Божие. Май тези приказки ви се струват непристойни.