— Вашето споменаване на думата самоубийство ме смущава, това е очевидно — започна вместо пряк отговор тя. — И единственото, което мога да ви кажа, е, че ако самоубийствата по какъвто и да е начин имаха връзка с нашите изпитания, ние вън от всякакво съмнение щяхме да бъдем уведомени. Мога да ви уверя в това. В това отношение инструкциите са твърди.
— И така, вие казвате, че тези три самоубийства нямат връзка? — попита той недоверчиво.
— Можете ли да докажете противното? — констатира тя, като гласът й издаваше загриженост, не гняв.
Той реши да хвърли бомбата.
— Не сме напълно сигурни, че са били самоубийства, доктор Мартинсън.
Тя посивя като костюма си и ръката й веднага се хвана за кичура коса.
— Саботаж? — изрече стреснато тя. — Казвате ми, че някой се опитва да саботира моите клинични изпитания?
— Ами ако самоубийствата са били свързани с изпитанията — попита той, — тогава какво?
Тя се усмихна, тази мисъл не й хареса ни най-малко. После поклати глава, показвайки му по-голяма част от шията си, косата й се размести и за миг се видя нещо подобно на широк белег точно под ухото й. Ръката й бързо се върна там и обръщайки главата си, тя отговори:
— Ако е възникнало впечатление, че нашето лекарство причинява силна депресия или други психологически странични ефекти, аз мога да ви убедя, че изпитанията ще бъдат незабавно прекратени и че ще преразгледаме цялата си работа. Но нека също ви кажа и това, че една от добрите страни на генната терапия е специфичното приложение на лекарството и следователно намаляване на множество странични ефекти, свързани с други групи лекарства. Що се отнася до това как това би ни се отразило — ами че това ще ни съсипе, разбира се. Ние сме против това да бъдат убивани хората, с които правим изпитанията, детективе. И нека само кажа, че тези лекарства се подлагат на най-строго тестуване, преди да бъдат приложени на хора и аз положително не мога да очаквам сериозни психологични разстройства да останат незабелязани и следователно нелекувани.
— Вие първи ще ги откриете — вметна той.
— Можете да бъдете абсолютно сигурен в това.
— И така, някой би могъл да напакости на вашата компания, ако успее да свърже изпитанията ви с тези самоубийства?
— Такъв вид саботаж може да ни съсипе. — Сега вече тя изглеждаше много нервна, раздразнена и желаеща да приключи с Дарт. Додаде: — За да бъда честна, детективе, самата мисъл за това е страшна и аз бих искала да се намеся незабавно. Още веднъж — заяви тя решително, — мисля, че ако съществуваше някаква връзка, без съмнение щях да чуя за това, но ако ме извините…
— Нужно ми е да разбера какво става — закова той просто и грубо.
— Разбирам — кимна тя.
— Може би ще ми е по силите да ви помогна?
— Да. — Тя направи опит да се усмихне, но безуспешен. Беше твърде много потресена.
— Един последен въпрос — реши се Дарт. Чувстваше, че е станал много агресивен с тези въпроси. Мартинсън научаваше, че някой се опитва да саботира компанията й и сега той, Дарт, продължаваше да се вре във всички възможни мръсни кьошета. — Има ли някакво участие в тези изпитания вашата охранителна фирма „Проктор секюрити“? Имат ли те достъп до опитите или до резултатите?
— Длъжна съм да кажа, че не! — Изчерви се силно. — Но, за бога, те охраняват паркингите ни. Помагат ни срещу опити за шпиониране в страната и от чужбина. — Очите й се разшириха и тя отсече: — Къде, по дяволите, са те, когато имаме нужда от тях?
Дарт виждаше съвсем ясно, че тя си записва нещо в паметта по този въпрос.
Тя се овладя и продължи:
— Това е във висша степен конкурентна област, детективе, и са заложени десетки — стотици милиони долари. Ако един продукт пропадне, възможно е мястото му да бъде заето от друг. От Тери Проктор се изисква да бди за тези неща. Да защитава интересите ни.
Тя опита още една усмивка, този път по-сполучлива.
— Можем ли да продължим някой друг път?
Дарт кимна. При ставането си тя завъртя главата си и Дарт успя крадешком да види врата й.
Несъмнено белег. Рана от нож. И при това отвратителна.
31.
Дарт нямаше желание да се връща на Хамилтън корт 11, тъй като къщата се държеше под наблюдение с надежда, че може би Уолъс Спарко — Уолтър Зелър, ще бъде заловен. Но уроците на самия Зелър повлияха на Дарт в решението му да се върне и да изследва още веднъж това, което се намираше там. Тази къща оставаше единственото физически съществуващо звено към посетителя при самоубийството на Пейн. Винаги се връщай на сцената на престъплението, така го беше учил Зелър.