Още веднъж впечатлен от значимостта на инструментариума, Дарт прегледа всичко върху работната пейка по-внимателно: козина от лос, пера от фазан, пъдпъдък, паун. Синтетични материали с всякакъв цвят… Малък пластмасов съд със ситни алуминиеви стърготини. Друг, пълен до половината с медни стърготини…
Дарт се спря, ръката му се задържа върху мускала с медните стърготини. Почувства, че го облива топлина, някакво гадене, което започна в стомаха му и се изкачи до гърлото му. Спомни си доклада на Теди Браг по уликите, отнасящи се до Джералд Лорънс — човекът се беше обесил с шнур от лампа. Дарт измъкна бележника си и запрелиства назад, докато намери името на Лорънс, изписано с главни букви в горната част на една от страниците. Прегледа бележките си: „Медни стружки по облеклото и кожата от същия материал като шнура на лампата“.
Медни жички… Дарт разтърси малкия мускал. Той съдържаше няколко навити от различен калибър медни жички. Задържа го срещу светлината. Малък полумесец от фини стружки изпълни дъното.
С разтреперана ръка остави мускала и дръпна столчето под себе си, в миг краката му сякаш се бяха втечнили. Той огледа по-внимателно всеки от мускалите, делейки торбичките с образци от ярко оцветена материя — части от килим и дрехи — като си спомняше дуйте на Теди Браг: обичайните косми и нишки открити при всяко едно от местопроизшествията. Последната малка кутийка, която отвори, му предложи това, което му трябваше. Той изтръска съдържанието върху масата: човешки косми. Но това, което го заинтригува и развълнува, беше цветът им: Те бяха червени!
И всичко му стана ясно.
32.
— Какво, по дяволите? — Ризата на Тед Браг беше закопчана накриво, а клепачът на лявото му око все още беше залепнал от съня. — Тази вечер Ричардсън е на повикване. Тази сутрин — поправи се той, поглеждайки часовника си.
Беше три сутринта. Дарт беше на Хамилтън корт 11 само преди няколко часа. Сега това му се струваше цял човешки живот.
— Трябваше ми най-добрият, Теди, трябваше ми ти.
— Това са глупости и двамата го знаем. Ричардсън е добра. — Той огледа Дарт. — Приличаш на лайно.
— Чувствам се като лайно — призна Дарт.
Той отново погледна часовника си.
— И какво толкова важно има? — И добави: — Виж какво, дано да е нещо важно.
— У теб ли са твоите работи?
— В колата.
— Ще ти помогна — предложи Дарт.
Браг поклати глава с отвращение.
— Нека ти напомня нещо: тази вечер не съм на повикване.
Извадиха две тежки чанти от багажника на Браг. Дарт правеше отчаяни усилия да прикрие вълнението си. Убеден, че най-после беше разбрал всяко от самоубийствата, единствено Браг беше в състояние да потвърди правилността на изводите, за него и за самия Браг. Но за да бъде резултатът истински, налагаше се да измами Браг.
— Къде са другите? — попита Браг.
— Не съм съобщавал за визитата си — отговори Дарт, като го водеше нагоре по стълбите.
— Тук мирише на пушек — наостри нос Браг докато се изкачваше бавно. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че си ме извикал на място, където е станало произшествие, без да си предупредил никого?
— Точно така.
Браг премина през вратата на апартамента и сложи чантите на земята.
— Това не е в твой стил, Айви.
— Не е.
— Виж какво, ако се шегуваш с мен…
— Не се шегувам. Нуждая се от най-добрия и това е всичко — каза му Дарт.
— Да, добре, най-добрия — повтори Браг саркастично. — Откога не съм пипал нищо, Айви? Отговори ми на това.
— Ти си най-добрият специалист, Теди.
— Гледай си работата. — Браг се наведе над чантите. — Ти си помощникът, мога това да ти кажа. Излиза, че сме отбор от двама. — Той си сложи ръкавиците и започна работа.