— Това е за Мелъни — Зелър, не Спарко, прошепна разгорещено в ухото на жертвата.
Мелъни, единадесетгодишна, изнасилвана и третирана животински в продължение на седем месеца от този изрод. На процеса той беше казал, че й е въздействал с кокаин, преди да я оправи. Мелъни, заради която Грийнууд беше плакал, докато се намираше на подсъдимата скамейка, един спектакъл, който му беше донесъл тридесет дни в затвора и две години изпитателен срок от един съдия с известни проблеми с пиенето. Системата.
Денис Грийнууд изпадна в състоянието на полусъзнание, към което се стремеше Зелър — лишена от кислород наркоза, нито на себе си, нито напълно в безсъзнание.
Спарко действаше гладко, действията му бяха аранжирани и репетирани. Той завлече тялото и го настани в червеното премного издуто кресло, обърнато срещу телевизора, отиде до мивката, наля чаша вода и се върна при тялото. Отвори якето си за сафари и без да гледа извади кафяво медицинско шише без етикет. После наклони главата на Грийнууд и наля малко вода в гърлото му. Грийнууд се закашля силно, разпръсквайки водата. Спарко опита отново, като този път масажираше гърлото му и водата мина. По-нататък той изпразни всичките двадесет и седем милиграма валиум в устата на Грийнууд и наля малко вода след тях. Грийнууд гълташе и гълташе, а видимият пулс под кожата на шията му разкриваше ефекта на кокаина върху сърцето му.
Зелър почисти брадичката със светлосинята кърпичка на Уолъс Спарко, при което беше особено внимателен, също като майка, която се грижи за новороденото си дете, а след това много внимателно огледа стаята.
До мивката откри малка чиния. Сложи я до несъзнаващата жертва и се зае да изтупва кокаина от торбичката. По-нататък с това, което според него представляваше брилянтен ход, като държеше шофьорската книжка на Грийнууд за края, той я използва, за да отстрани праха от кокаин върху чинийката и накрая остави книжката на видимо място.
От рибарската си жилетка извади къса пластмасова сламка за пиене, която беше приготвил предварително — тя вече съдържаше във вътрешността си следи от кокаин. Той размърда тялото, стигна до хванатите в белезници ръце и притисна сламката с пръстите на Грийнууд, така че тя да запази неговите отпечатъци, а след това я остави върху чинийката.
Той остави отпечатъци на Грийнууд и върху шишенцето, а него самото пусна в креслото до крака на жертвата, като пластмасовото капаче остана при чинийката.
Уолтър Зелър беше присъствал на десетки подобни сцени. Уолъс Спарко я огледа внимателно, за да се убеди, че всичко е както трябва. Хареса му — изглеждаше добра.
В торбичката от вълнен плат се намираше портативна прахосмукачка. Спарко премина с уреда пода, където беше паднал кокаинът като снежен прах, прибирайки и последната прашинка. След това той почисти цялото място между вратата на апартамента и кухненската мивка — мястото, в което беше вървял. Като прибра прахосмукачката, той се обърна още веднъж към жилетката си, този път внимателно изследвайки съдържанието й. Избра три шишенца, като последователно сваляше капачките им и грижливо поръсваше малко количество от битов прах, после щипка памучни и синтетични влакна и най-накрая следа от пепел от цигари — рецепта за Теди Браг.
Грийнууд шавна несръчно и неочаквано и Зелър се запита дали кръвоносните съдове в главата му не се бяха пръснали и дали не бяха го убили, преди валиумът да получи своя шанс. Надяваше се, че това не е станало. За Уолъс Спарко това не беше толкова интересно. Неговата задача беше изпълнена: ако не беше вече мъртъв, Грийнууд щеше да изпадне в необратима кома до един час, а смъртта щеше да настъпи до три часа.
Спарко свали белезниците и провери дали не бяха останали следи от тях. Той се отправи предпазливо към вратата. Ключалките представляваха разновидност, при която езиче с пружина посрещаше едно стоманено вместилище в страничната част на касата на вратата. Можеше да се завърти ръчка и да се освободи щифт, за да се отвори ключалката или да й се даде възможност да се затвори. Спарко освободи щифта на всичките три, освобождавайки металните им езичета. Четвъртата ключалка беше с неподвижен болт, монтиран вътре във вратата. Тук Спарко не можеше да направи нищо. Той дръпна вратата, затваряйки я здраво, задействайки три от четирите ключалки. Когато след около двадесет до четиридесет часа разлагането на трупа щеше да сигнализира за себе си на съседите, на полицията щеше да й се наложи да строши вратата, повреждайки касата, може би затваряйки си очите пред обстоятелството, че неподвижният болт не е бил използван.