Навън беше тъмно и много студено и Уолъс Спарко чувстваше как сърцето на Уолтър Зелър удря силно в гърдите му, като че ли дрогираният беше той. Не чувстваше нищо от съжалението, което по неговите разбирания всеки нормален човек ще изпита, но се спря, преди да обяви себе си за луд. Обратно, той не изпитваше никаква суетна гордост от работата си — това беше нещо, което трябваше да се направи, това беше всичко, някой трябваше да се погрижи за изхвърлянето на боклука. „Без такива като Давид на този свят, помисли той, Голиатовците щяха да правят каквото си искат.“
Зелър издърпа гуглата върху сивата коса и шапката за бейзбол на Спарко и заприлича още веднъж на палач или на францискански монах. Наложи си да върви бавно надолу по стълбите, тъй като не искаше да привлича внимание върху себе си или да прилича на човек, който бърза.
Образът беше всичко. Едно театрално изпълнение: някой в ролята на друг, един живее, друг умира. Убийство, превърнато в самоубийство.
А Уолтър Зелър — творецът — не можеше да се види никъде.
34.
Тед Браг беше коленичил до вратата на апартамента на втория етаж на Норич стрийт 21. За самоубийството беше съобщено в четири следобед, а Дарт беше уведомен малко след това.
Браг информира детектива:
— Една жена от апартамента на долния етаж е почувствала миризмата. Предполагам, че е на два дни.
— Кой направи огледа пръв?
— Аз — отговори зад него Грег Томпсън. — Току-що разпитах съседката. Не е видяла, нито чула каквото и да е. Само е усетила миризмата. Вони гадно — добави той.
Браг огледа стаята и каза на Томпсън:
— Това, което ще видим, и това, което ще намерим, е самоубийство — свръхдоза наркотик. Това, което търсим — поправи се той, — е убийство.
Томпсън изглеждаше затруднен.
— Кой казва това?
— Казват го данните — отговори Браг. — Мисля, че мога да ти покажа, но за това ще са необходими няколко часа и всеки, който идва и заминава, трябва да носи предпазни обвивки за обувките, мрежи за коса и ръкавици.
— Това никога няма да се случи — каза Томпсън.
— Така трябва да бъде — настоя Браг.
Дарт извади листа хартия от джоба на палтото си и го разгъна. Името на Грийнууд беше третото в списъка на Гини, където бяха тези със заплатени здравни застраховки от „Роксин“. Той беше отбелязал до името на Грийнууд, че няма телефон.
За Дарт стаята беше тъмна и студена, бремето за смъртта на този човек тежеше върху него. През последните два дни беше използвал този списък в опит да предугади следващото убийство на Зелър. Беше разговарял с шестима от списъка, съдържащ двадесет и четири имена. Денис Грийнууд нямаше телефон и Дарт, на когото кварталът не му харесваше, не беше отишъл там — не по време на нощната смяна. Сега Грийнууд беше мъртъв — въпреки че въпросът как точно Зелър е извършил това, все още беше загадка за него.
— Човекът е имал досие — докладва Томпсън на Дарт.
— Сексуални престъпления — уточни Дарт, загледан в сивото и с подути очи лице на мъртвеца.
Долната челюст на Грег Томпсън увисна.
— Но как, за бога, си го разбрал…
35.
На Дарт му беше необходима подкрепата на отдела, ако трябваше да убеди доктор Мартинсън да прекрати клиничните изпитания, да предаде всички имена, а след това или Проктор, или полицейският отдел на Хартфорд да осигурят защитата на тези хора до арестуването на Зелър. Убийството на Грийнууд потвърди за Дарт, че това е единственият начин на действие.
По-лошо, сега трябваше да съобщи новината за участието на Зелър на Хейт, убедително и все пак много внимателно, без да споменава името на Зелър, без да поставя Хейт в положението, при което от него се изисква да направи съобщение относно Зелър пред вътрешния отдел и по този начин да загуби контрол. До действителния арест на Зелър щеше да е по-добре за него да се мисли като за Уолъс Спарко. Това щеше да държи настрани от разследването и вътрешния отдел, и шефовете. Ако преследването приемеше мащабни пропорции, Зелър нямаше никога да бъде хванат. Беше много предпазлив и умен.