Дартели беше искал той самият да проведе тези интервюта, но беше решил, че при самоубийство в северната част интересът му би могъл да привлече излишно внимание в отдела. Да остави това на Браг и Ричардсън не беше лесно. Дарт обичаше да контролира нещата, но имаше пълно доверие в Браг — най-малкото, когато този човек беше в добро здраве.
— Никакво име? — попита Дартели смутен от мисълта, че може би е загубил шанса да свърже Стейпълтън с лицето, което е било с него в онази стая.
Оставаха множество въпроси без отговор: Защо Стейпълтън беше ходил в „Де Нада“, ако намерението му е било да се самоубие? А ако намерението му не е било такова, тогава защо е дошъл със специалната отвертка? А ако единственото му намерение е било да бъде с курва през нощта на самоубийството си, тогава защо хората от отдела за наркотици не са открили липсващата червенокоса? При условие, че се предлагаха двеста долара награда за информация, която да води до самоличността на жената, за Дартели изглеждаше неразбираем фактът, че те все още нямаха солидни следи. Това не беше голям град.
— Не казах това — поправи го Браг, — само това, че, както обикновено, от съседите няма никаква полза.
— Но ти се добра до име! — възкликна Дартели, хващайки се за този факт. Думите му не съответстваха на външното му спокойствие. „Дай ми шибаното име“, искаше му се да изкрещи.
— По-тихо, защото мога да помисля, че си спечелил на лотария или нещо такова — изгледа го Браг подозрително. Като съзнаваше, че владее положението, Браг не разкриваше жизненоважна информация. — Изобщо никакъв знак за това, че тази жена продължително е живяла в апартамента със Стейпълтън, като не се смята един празен шкаф и няколко празни чекмеджета в банята. Може би се е изнесла или нещо такова. И както казах: никакви червени косми — всичките са черни. Сам каза, че мястото е много зле поддържано, човечецът е бил голям мърляч.
— Името й? — попита Дартели с възможно най-спокойния си израз.
— И не е намерила бележка или каквото и да е, което горе-долу да обясни защо се е хвърлил. — Следейки внимателно реакцията на Дарт, той додаде: — Не помислих, че това ще ти хареса.
— Трябва ми името на тази жена, Бъз. Това преди всичко.
Опитвайки се да придаде на гласа си категоричност, Браг заяви:
— Няма защо да искаш от нас да сравняваме влакна. — И добави бързо: — За бога, не когато става дума за скачач от северната част. Забрави тази работа.
Дартели се поколеба и избъбри:
— Не за скачач от северния квартал, не.
Браг изглеждаше обезпокоен. Дартели не можеше да бъде сигурен дали разбира добре състоянието му или дали Браг действително беше физически зле, но той се държеше странно, като че ли криеше нещо.
— Бъз? — обърна се към него с въпросителен тон Дартели, като в същото време си спомни за Гини Райс, защото тя винаги употребяваше името на Дарт като въпросителна дума и това го тревожеше.
— Присила Коул — реши да каже Браг, за да се спаси от разпита на Дарт. — Сам е намерила сметки за телефон и електричество на името на Присила Коул. Тя трябва да е приятелката.
Дартели си го отбеляза и благодари.
— Все пак какво те измъчва? — попита Браг.
Дартели употреби цялото си старание да премахне от лицето си загрижеността си.
— Нищо.
— Искам да кажа, за това скачане — уточни лаборантът. — Почувствах го от самото начало.
— Ще бъда по-щастлив, след като говоря с тази червенокоса — обясни Дартели. — После ще ми бъде по-леко, нали разбираш.
— Зелър — изведнъж изрече Браг.
Гърлото на Дарт се сви и той почувства, че се задушава. „Дали Теди знае?“, се запита.
— Той направи от теб черногледец като себе си — декларира Браг.
Това обяснение заля Дартели с вълна от облекчение.
— Ще го приема като комплимент — успя да избъбри Дартели, въпреки че гърлото му остана стегнато, като правеше гласа му емоционален.
Браг кимна.
— Би могъл да направиш нещо по-лошо от това да ми напомниш за Уолтър Зелър — каза Браг като комплимент.
— Присила Коул — повтори Дартели с надежда да прекрати разговора. Не искаше да говори за Зелър.
Като съпроводи Дартели покрай миризливата фотомашина и до вратата, Браг подхвърли:
— Остани на тази вълна.
Дартели излезе с неприятно дразнеща подутина в гърлото си: „Остани на тази вълна“ беше предупреждението на Теди Браг за нещо неочаквано. Дартели не искаше никакви изненади в това разследване. „Човекът е скочил“, напомни си той.