— Детектив Дартели, не мога да ви осведомя за естеството на нито едно от нашите изследвания, но това, което предлагате, е много вероятно да компрометира изследването, най-вероятно да сведе до нула всякакви резултати и по този начин да причини на нашата компания милиони долари загуба. Мога да ви обещая, детективе, да обещая, че ще се противопоставим най-енергично на такъв опит от ваша страна. Вие и вашият отдел ще понесете големи материални щети, ако бъдем в състояние да кажем нещо по въпроса. Не мисля, че някой от двама ни иска това.
— Нуждаем се от вашето сътрудничество — изрече той почти умолително. Трябва да представя на шефовете си доказателства, помисли той. Трябва да ти затворя работилницата.
— Не. Това няма да стане — отсече тя строго.
— За това се грижи Проктор — така ли е? Мислите, че можете да се оправяте без…
Дарт се спря на средата на изречението, спомняйки си за Зелър по време на пожара и думите му за това, че той самият е мишена. Дарт и Мартинсън се спогледаха. Очите й бяха студени като камък, а дишането й се беше успокоило, гърдите й изобщо не се движеха. Заплашително самоуверена. На Проктор е било казано да я отърве от проблема, наречен Уолтър Зелър. „Тя знае за Зелър!“ — разбра Дарт.
— Имате нужда от мен — каза й той.
Погледът й не се промени. Тя отпи от виното и задържа чашата върху скута си, пръстите й отново си поиграха както преди.
— В крайна сметка самоубийствата ще бъдат свързани с вашите клинични изследвания — предупреди я Дарт, — с вашето лекарство за сексуални насилници. — Тялото й видимо се вдърви, по лицето й се изписа омраза. — Освен ако не се потърси отговорност от някого от страна на полицията, ако не бъде съден и осъден, вината ще тежи върху вашето лекарство. — Той беше против това Зелър да бъде гонен от разни частни детективи или ченгета под наем и против закона на джунглата. Каквито и да бяха престъпленията му, сержантът заслужаваше по-добро отнасяне. Изведнъж той разбра, че чувствата му наклоняват везната в полза на Зелър, откри, че самият той вярва, че това, че го беше открил първи, дължи на Зелър. — Разбирате ли ме? — попита Дарт гневно.
Безстрастното й лице му действаше. Тя още не се беше възстановила от това, че той беше нарекъл лекарството й лекарство за сексуални насилници. Почувства, че знае нещо, което тя не искаше той да знае, и че в отчаяние той би могъл да изиграе тази карта погрешно.
— Мисля, че се разбираме един друг — отговори тя със сух въпреки виното глас.
— Освен ако тези самоубийства не бъдат преквалифицирани като убийства, вината ще тежи върху вашето лекарство. Сама казахте, че това би било вредно за компанията ви. Това преквалифициране зависи от мен, доктор Мартинсън.
— Без коментар. — Тя повдигна брадичката си и го погледна под нов ъгъл.
„Каква беше нейната игра?“, запита се той.
— Имате нужда от мен — повтори той.
Ако са убийства, щеше да изглежда, че някой се е опитвал да саботира изследователската й работа, ако са самоубийства — че лекарството е имало фатални странични ефекти.
— Аз трябва да продължа работата си — промърмори тя упорито.
— За това съм ви нужен аз — настоя той отново.
— Да сте ми нужен? — Тя се усмихна и продължи: — Нека приемем, хипотетично, че вие сте прав, че някой може би изпробва онова, което нарекохте лекарство за сексуални насилници. Разбирате ли важността на такова едно нещо? Можете ли да започнете да разбирате социалните и икономическите последици от такова лечение? Изгодите за обществото? Даже ако тази компания беше частично ефективна при преследването на целта си, да речем, че бихме могли да намалим физическото и сексуалното насилие с десет или петнадесет или двадесет процента, без да съществуват неблагоприятни странични ефекти — можете ли да се противопоставите успешно на такова лечение? Но има хора, които, ако могат, ще спрат това нещо. О, да! Повярвайте ми, има такива. Те ще кажат, че след като е извършено престъпление, трябва да има и възмездие. Те ще направят всичко, за да видят провала на такова лечение — всичко — конкурентите на тази хипотетична компания, известни организации за защита на гражданските права — списъкът е дълъг. Казвате, че може би ще успеете да преквалифицирате тези самоубийства в убийства. Нека кажем, разбира се, хипотетично, че тази компания има повече от десет години такава практика — къде ще насочите вярата си? — Тя отпи малко вино и погледна Дарт в очите. — Това, което искам да ви кажа, ако ме слушате, е, че не съм убедена, че тези хора, тези ваши самоубийци, изобщо някога са били част от каквото и да е изследване на „Роксин“. — Дарт почувства думите като удари в гърдите си. — Вие ми изглеждате като образец на коректен човек, не бих искала да ви създавам неприятности. — Тя завъртя чашата в ръцете си. — Може да се окажете в глупаво положение, ако продължите да упорствате — предупреди го тя.