— Фетиш — довърши тя изречението му, повдигайки една от окачените ризи. — Това ли търсиш? — До палеца й се виждаше син етикет с името на обществена пералня, грижливо пришит с найлонов конец в долния край на ризата.
Вълнение се прокрадна в Дарт: един бакалски магазин едва ли разполагаше с адресите на клиентите си, но една обществена пералня като нищо би могла.
Когато заемаха отново местата си в тауруса и телесният им език вече изразяваше нетърпението им, Дарт й каза:
— Може би щях да намеря етикета от пералнята. — Той включи двигателя. — Но бих могъл да пропусна тази бакалска торба — изповяда се той.
— Видя ли? — изхихика тя. — Имаш нужда от мен.
Картата в офиса на Аби се състоеше от увеличени фотокопия на една област една квадратна миля, обграждаща супермаркета „Шопуей“ на Парк стрийт. След като се беше задържал на Дженингс роуд след смяната, Дарт беше приготвил кана кафе. Аби се беше прибрала вкъщи по-рано за неколкочасов сън и в девет беше отново в офиса. Използвайки „Жълти страници“, Дарт беше прекарал малките часове зает с установяване на местонахождението на деветнадесетте обществени перални в този район. Сега върху импровизираната карта бяха забодени шест карфици.
В девет нула две Дарт окачи телефонната слушалка, приближи картата и издърпа една от карфиците.
— Бели етикети, забодени към яката, като са използвани безопасни игли — промърмори той.
В девет и тридесет Аби се оплака:
— Бели етикети, зелени етикети, розови етикети — но никакви сини етикети.
— Ще го открием — заяви Дарт.
— Не близо до „Шопуей“ — предположи тя, махайки последната карфица.
Дарт се загледа продължително в картата, в главата му се въртяха различни мисли.
— Може би греша — въздъхна той, чувстваше се потиснат. Това беше времето му за сън, а на всичко отгоре и събота сутрин. Тялото му беше изтощено. Главата го наболяваше. Чувстваше гърба си пострадал от това, че беше заспал в едно кресло. Завиждаше й за няколкото часа сън.
Аби се извини и напусна стаята. Дарт, който от четвъртък се беше опитвал да се обади на Гини, която беше помолила за това, набра номера й. Обади се телефонният й секретар. Той сложи слушалката върху вилката, обзе го ревност. Гини винаги си беше вкъщи в събота сутрин. Това означаваше, че не си е спала вкъщи предната вечер. Беше се чудил защо не му се беше обадила. Беше типично за тях да си играят на гоненица по телефона, докато единият улови другия.
Аби се върна и започна, широко усмихната:
— И така, както ми се струва, ние опитваме с всяка шибана пералня в града, докато попаднем на тази, която използва сини етикети. — Тя се тупна в едно кресло до един от телефоните и додаде: — Как искаш да започнем, с „А“ или с „Н“?
Час по-късно Аби окачи слушалката и рапортува:
— И така, ще бъдеш щастлив да узнаеш, че най-после намерих компания, която работи със сини етикети. — И в този момент Дарт затвори телефона по средата на разговора. — Не трябваше да постъпваш така — смъмри го тя. — Те работят със сини етикети, но номерата им не са близо до този петцифрения, който имаме ние.
След като моментът на радост премина, Дарт се отпусна в креслото си и взе да търка очите си.
— Казаха ли нещо за сини етикети?
— Той ми даде името на компанията, която доставя етикетите — отговори тя и Дарт разбра, че от това място е трябвало да започне. — „Нътмег Съплайс“ в Бриджпорт. Но днес е събота и ще отворят чак в понеделник. Така че, ако можем да почакаме…
— Не можем — напомни й той.
— Да. И аз така мисля.
— Но може да не ни се наложи да чакаме — каза Дарт, спомняйки си, че Бъд Гормън често работеше и през уикенда.
Гормън беше запален поклонник на НАСКАР и обичаше да пътува из цялата страна, където и когато се провеждаха ралитата НАСКАР. Успяваше да прави това, без да изяжда прекалено много ваканционно време, като работеше шест дни седмично, а след това разменяше това време в повече срещу един петък или една събота по свой избор, купувайки си тридневни уикенди винаги, когато някакво рали изискваше допълнителен ден за пътуване. Дарт се свърза с него.
Гормън беше много ядосан.
— Никога не ми вдигаш телефона.
— Почти не съм си бил вкъщи.