— Имам информация за теб относно „Роксин“ — кои са те и какво правят.
— Имам по-спешна работа.
— Доктор Ариел Мартинсън — продължи Гормън, без да обръща внимание на думите му. — Три фирми с обединен капитал и индустриалец от Швеция притежават седемдесет и три процента. Мартинсън е на капитанския мостик от самото начало. Дошла е от Мичиганския университет, където е оглавявала научноизследователска програма по генетика, щедро подпомагана от федерални фондове, и където този индустриалец Цедерберг я е срещнал за първи път. Истински бавен старт, както при повечето биотехници — шест години до първия долар. Добри успехи в лечението на артрит…
— „Артарест“ — избухна Дарт, прекъсвайки го. — Друг път, Бъд. Благодаря. Аз имам…
— Това, което би могло да представлява интерес за теб — продължи все така Бъд, без да обръща внимание на прекъсването, — е, че на Мартинсън, която печели осемстотин на година плюс премии, изведнъж й се губи почти цяла година от живота. Искам да кажа, че по същество не съм открил нищо за нея. Имам знания за някои медицински разходи, някои разходи за правна помощ и горе-долу това е всичко. Това е всичко, момчета. Предполагам, че е отишла на нещо като някаква забавна ферма в Швейцария. Но това не е било ваканция — въобще нямам сведения за харчене на пари от такъв вид.
Дарт си спомни големия белег зад ухото и нервния й навик да се опитва да го прикрива.
— Предполагам, че ако мога да надникна в застрахователното й досие… — разтегли Гормън замечтано.
Дарт си каза, че не трябва да забравя да се обади на Гини и да види какво може тя да направи. Чувстваше, че се изпотява. Гормън го беше развълнувал.
Дарт премина в настъпление, преди Гормън да има време да започне отново.
— Трябва ми името — и телефона, ако го имаш — на собственика на нещо, което се нарича „Нътмег Съплайс“ в Бриджпорт.
— Почакай една секунда — сепна се Гормън силно раздразнен. — Да си запиша.
Дарт повтори молбата си и му даде номера си в залата за конференции.
— Дай ми няколко минути.
Когато телефонът иззвъня и Дарт вдигна слушалката, Гормън прочете информацията, без да каже „здравей“. Завърши с „Не струва нищо“ и затвори.
Дарт се свърза със собственика на „Нътмег Съплайс“, когото намери у тях. Чуваше се коментар на футболен мач по телевизията. Телевизорът го накара да си помисли за вкъщи, а това го накара да си спомни за Мак и въпреки че едно съседско дете разхождаше и хранеше кучето през деня, му се стори ужасно това, че трябва да държи кучето заключено толкова дълго по време на нощните смени. Собственикът на „Нътмег Съплайс“, на име Коруин, в началото беше много ядосан, като очакваше, че го търсят за нещо, което не го интересува.
— Аз съм от хартфордската полиция — представи се Дарт за трети път.
— Помислих, че някой си прави майтап — избъбри човекът, извинявайки се. — Или че продавате алармени системи или специални ключалки за коли или нещо такова.
— Не продавам нищо — сряза го Дарт.
— Разбирам — смънка човекът и се извини още веднъж.
Дарт подчерта спешността на случая, с което накара Коруин да се почувства важен, и подчерта, че информацията е от особено значение за разнищването на едно убийство. Човекът се оживи, реакцията му беше необичайна, но доброжелателна.
— Ще трябва да сляза до офиса. Казвате сини етикети? Само сини?
— Сини. Пет цифри, в началото 98.
— Ако ги продаваме — заяви уверено Коруин, — ще знам на кого. — Той направи пауза. — Казахте убийство, нали така?
— Точно така.
— Така си и помислих, че точно това казахте.
Четиридесет и пет минути по-късно Коруин се обади.
— Имам два обекта на дребно и един на едро със сини етикети. Серията 98 000 е отишла при Ейб на Сеймур.
— Сеймур? — повтори силно в телефона Дарт, без да се стреми към това.
— Да, Сеймур стрийт. Пералнята на Ейб.
Дарт провери в отворените „Жълти страници“ за адреса.
— Ейб го няма в „Жълти страници“ — оплака се той.
— Те са на едро, не работят с единични клиенти, а с приюти, нещо такова. Съмнявам се, че ще дават обяви.
— Нищо на дребно? — попита Дарт.
— Малко нещо вероятно. Има някаква витрина, доколкото си спомням — но от десет години не съм ходил там. Това не е голяма част от бизнеса им — с единични клиенти. Тази част от града е много лоша.