Струващи четиридесет хиляди долара автомобили „БМВ“ и „Мерцедес-Бенц“ преминаваха по Парк стрийт с десет мили в час, караха ги тийнейджъри, заети с клетъчните си телефони и преизпълнени с гордост. Да подканиш с клаксон някоя кола да избърза, беше все едно да поканиш поток от куршуми.
Ако нещо можеше да се вдиша, инжектира или пуши, можеше да се намери. Ако нещо можеше да се чукне, сводникът се появяваше. Ако нещо се откраднеше, то се излагаше за продан. Ако живееше, можеше да се умъртви.
Той почувства върху себе си чифт подозрителни очи, но не погледна в тази посока. В движеща се кола един бял човек би могъл за кратко време да бъде търпян — бизнесът си беше бизнес и голяма част от бизнеса на Парк стрийт идваше от белите анклави на запад.
Но достатъчно беше един бял човек да премине повече от два пъти по тази улица и вече всички научаваха новината. Знаеше, че е наблюдаван, че е следен. А ако Зелър си беше купил протекция, тогава да напусне колата беше равнозначно на това да се изправи срещу армия от гладни улични плъхове, готови за пакост.
Той паркира тауруса на Уолкот, на три пресечки от Сеймур. Грабна револвера и бързо излезе от колата, като носеше оръжието в ръка и се движеше бавно, навлизайки все по-дълбоко в тъмнината и надявайки се да стигне до Фънк стрийт без инцидент.
Уличните лампи наоколо бяха счупени веднага след поставянето им. Ако това място се погледнеше от самолет, то би изглеждало като четвъртита черна кутия, осветена единствена от Парк стрийт, която се намираше на разстояние една пресечка на север.
Дарт сви вляво, пресече улицата и тръгна по Фънк към Сеймур. Имаше чувството, че сърцето му е променило мястото си и че сега е някъде около ушите му, а той самият е влязъл в огнена пещ.
В този момент отсреща на улицата се появи група млади хора, силно приличащи на глутница гладни кучета. Той не можеше да каже откъде бяха дошли. Но те бяха там.
Дарт беше прекарал голяма част от последните четири години в разпити на хладнокръвни убийци, съвсем не по-възрастни от тези хлапаци — убийци, които не показваха абсолютно никакво разкаяние, които изпитваха гордост от това, че могат да убият заради чифт баскетболни кецове или заради кожено яке, или заради измислена любов. Празни очи. Диалог, взет назаем от филмите. Човешки черупки, лишени от всякаква обич, изпълнени с неописуема омраза.
Забелязаха го и се разреваха враждебно. Револверът им хареса, те крещяха силно и подигравателно. Дарт пресече улицата на бегом, без да се обръща назад. Дай си вид, че си спокоен, насърчаваше го уплашеният вътрешен глас. Когато чу стъпките им, разбра, че положението е сериозно. Той напрегна всичките си сили и премина в пълен спринт. Ченге бяга от група пънкари… Не можеше да се освободи от тази мисъл. И все пак не можеше да бяга достатъчно бързо.
След като беше преполовил Фънк, той наруши собственото си правило и погледна над рамото си. Преследваха го. Те също бягаха.
Обзе го отчаяният страх на преследвано животно. Нямаше никакво значение, че и той е въоръжен, те бяха повече. Заплашваха го въоръжени деца, които можеха да убият поради скука, които можеха да убият заради цвета на кожата на някого. Беше изправен пред много реалната възможност да стреля срещу някой непълнолетен. Беше ли способен да го направи? Нямаше представа дали и кога самозащитата може или би надделяла над разума.
Те бяха бързи бегачи. Вече го наближаваха.
Често пъти беше сънувал, че краката му натежават невероятно много, че колкото и бързо да бяга, усилията му имаха като резултат съвсем бавно пълзене. А сега лошите сънища се бяха изравнили с реалността и той започна да чувства върху себе си огромна тежест, която изсмукваше силите му, притискаше го към тротоара. Крайниците му се бяха циментирали в миг и му се струваше, че гази в гъста лепкава кал.
— Хей, мой човек! — извика силен глас зад гърба му.
Дарт стигна Сеймур и сви вдясно, при което налетя направо срещу група от четирима латиноамериканци на около двадесетгодишна възраст. Дарт падна на тротоара и бързо се изправи на колене. Един от хлапаците извади пистолет и го насочи към него.
— Полиция! — извика Дарт по-скоро инстинктивно, отколкото по силата на някаква логика. Той издърпа затвора на револвера си.
— Без глупости — сряза го хлапакът с пистолета. — Дай ми револвера.