Той чу изстрела, удара и търкулването на куршума върху пода. Зелър беше в коридора. Беше стрелял.
Дарт можеше да движи и двете си рамене, чувстваше живот в ръцете си, въпреки че му беше все още трудно да върви. Направи усилие да диша — гръдният му кош като че ли беше хлътнал, главата му бучеше от недостига на кислород. От двата прозореца на стаята единия гледаше към улицата, а другият, по-близкият до Дарт, гледаше към един плосък покрив.
Стъпки…
Опита се да вземе оръжието си, но се оказа, че и двете му ръце не вършат работа. Той представляваше неподвижна мишена.
Нямаше време предварително да счупва стъклото, това беше повече от ясно. Изправи се на крака, заби глава в гърдите си и тръгна назад, промъквайки се през стъклото на прозореца. Главата му се удари в горната част на рамката, от което получи зашеметяване. Навсякъде в оглушителна експлозия се разлетяха парчета стъкло. Дарт почувства хладината на външния въздух. Почувства и че нещо топло се стича по гърба му. Продължи движението си, докато дразнещият звук престана и той беше вън от обсега на стъклата. Изправи се на крака и тръгна по покрива срещу неумолимата тухлена стена пред себе си.
— Остави това, Айви! — извика силно Зелър. — Трябва да поговорим.
Този плосък покрив беше вклинен между две по-големи постройки. Тухлената сграда, която сега се изправяше пред Дарт, също изглеждаше, че е с плосък покрив, но с един етаж по-висока. Желязна стълба, закрепена за тухлената стена, водеше към този покрив. Това означаваше, че между двете сгради има покрив.
— Айви, не бягай! Не ме насилвай. Можем да поговорим!
Дарт се спря и погледна над рамото си. Зелър беше минал през прозореца и приближаваше с револвера в ръцете си. „Да поговорим?“, удиви се Дарт, зървайки оръжието. Едва смогваше да регулира дишането си. Това, което се стичаше по гърба му беше решително кръв, ризата му беше топла и влажна от нея. Той закуцука покрай стената, отдалечавайки се от преследвача си и справяйки се, доколкото може, с пострадалия си глезен. За първи път не можеше да има доверие в Уолтър Зелър. Иска да ме убие.
— Недей! — предупреди го Зелър с висок глас, когато Дарт зави покрай ъгъла. — Знам какво знаеш — продължи той с глас, от който можеше да се разбере, че той вече тичаше. — Отговори ми!
Дарт намери стоманената врата на аварийния изход за пожар, за която се беше досетил преди това. Не беше предвидена веригата. Тя беше на равнището на дръжката и от това Дарт веднага разбра, че Зелър беше включил тази врата като част от добре замислен маршрут за бягство. Очаквай неочакваното, един от принципите на Зелър. Виковете му имаха за цел да отклонят вниманието на Дарт и да го спрат, преди да е открил начин да се махне от покрива. Ограничи този, когото преследваш, в малко пространство — Дарт познаваше номерата му. Той вдигна бавно действащата си ръка, насили обездвижените си пръсти да обхванат дръжката и дръпна силно. Вратата се отвори.
Изтръгвайки веригата от касата на вратата, той проникна вътре. Вратата се затвори зад него с глух шум.
Огромната зала се простираше на двадесет крачки под него, подобна на нещо от фантастичен филм и Дарт почувства веднага, че тя му е позната: грамадни сиви машини, налягали като спящи зверове, съвсем близо една до друга, металните им кожи блестяха на убитата светлина от половин дузина светлинни надписи на изходите, миризмата на почистващите разтворители, която не можеше да се сбърка с някаква друга. Дарт се намираше в цеха на Ейб.
Няколко стъпки по-надолу имаше дървен балкон с офиси вляво. Дарт се повлече надолу по стълбата, тътрейки пострадалия си глезен така, като че ли той не беше негов. Зелър беше избрал маршрута си мъдро: тежките машини предлагаха добро прикритие. Като мислеше преди всичко за това, Дарт тръгна бързо към отдалеченото стълбище, отправяйки се към приземния етаж, тъмнината му пречеше да вижда добре.
Два последователни изстрела пробиха вратата, през която беше минал, като че ли беше направена от хартия. Вратата се отвори.
— Ай-ви… — извика заплашително Зелър. Гласът му прозвуча страховито. Дарт често пъти беше свидетел на последиците от неговия гняв и му беше ясно, че моментът за водене на преговори беше минал. Зелър беше човек на изявленията, сега предстоеше да направи изявление. Щеше да го направи неговият пистолет.