Стъпките й започнаха да се чуват по-високо. Сърцето му се издуваше болезнено и го задавяше, то биеше бързо като тракащите колелета на влак. Тялото му се обливаше в пот. „Тя ще те убие?“, предупреди го някакъв вътрешен глас. „Този път тя ще те убие.“
„Той ще те убие?“, се обади като ехо един по-дълбок глас. „Той няма какво да губи.“
Бели искри заиграха пред очите му като светулки. Страхът му нарастваше в този метален затвор, който трябваше да му послужи като убежище. Гърбът на ризата му, мокра от кръв, а глезенът му пулсираше. Шумът от стъпки върху циментовия под приближаваше все повече.
Звярът беше над него.
Зелър беше толкова наблизо, че Дарт можеше да чуе дишането му. Чувстваше се като истински глупак за това, че седи там в очакване на съдбата си — пасивно примирение, отказ от контрол. Той искаше да направи нещо, а не само да седи и да чака ада, който може да връхлети отгоре му.
— Лош избор, Айви — извика Зелър, връщайки го към действителността.
Задейства намираща се наблизо сушилня. Последва я друга, този път намираща се по-наблизо.
— Все напред, напред вървим — подвикна отново Зелър. Той включваше в действие една по една всички машини. Имаше намерение да опече Дарт.
Сега забоботи друга сушилня.
„Невероятно близо!“, разбра той, представяйки си ужаса на положението, че е хванат като в капан във вътрешността на машина, която може да произвежда такава адска горещина. Започна бавно, но равномерно да отброява: Хиляда и едно, хиляда и две… Топлината беше достатъчна, за да превърне водата в пара — за броени минути той щеше да изгори.
Но ако броеше както трябва…
Хиляда и пет, хиляда и шест…
Измъчваше мозъка си и се опитваше да си представи как изглежда лицевата част на машината. Дали контролите бяха вдясно или вляво от вратата? В началото помисли, че вляво, след това си представи нещо съвършено различно, на което контролите бяха вдясно. На кой от двата образа да се довери?
— Това няма да ти хареса — предупреди го Зелър с глас, който се издигаше над шума. Беше съвсем наблизо.
Хиляда и девет…
С включването на следващата машина стената зад Дарт започна да се тресе шумно. Десет секунди между машините.
Той започна да брои отначало: Хиляда и едно…
Последвалият шум беше оглушителен, вече не можеше да се чуят стъпките на Зелър. Прекалено силен, за да поддържа ритмичното броене в главата си.
Хиляда и шест…
Той сви крака си, така че коляното му почти се заби в гърдите му. Трябваше да реши какво да прави с дясната си ръка: дали да вземе оръжието си или да се хване здраво за ръба на барабана, така че да може да излезе бързо. Поиска да излезе.
Повече от всичко друго искаше да излезе.
Хиляда и осем…
Той отвори вратата с ритник, в който вложи цялата си сила и веднага разбра, че е ударил Зелър. От гърдите му се изтръгна глухо изпъшкване, той падна тежко и изпусна револвера си, който се плъзна и му избяга на няколко крачки.
Дарт скочи, забравяйки за глезена си, и след като болният му крак не успя да го удържи, се строполи върху циментовия под.
От главата на Зелър течеше кръв. Докато се извиваше и се опитваше да се докопа до револвера, той оставяше върху пода размазана кървава следа.
Дарт, който все още лежеше на пода, посегна към оръжието.
Дарт успя да стигне до приклада на револвера с дясната си ръка. Започна да го придърпва към себе си. Дулото се въртеше и заемаше най-различни положения, докато в един момент Дарт вече гледаше право в единственото черно око в края на цевта. Револверът на Дарт беше насочен към лицето на Зелър. На не повече от един ярд един от друг двамата мъже лежаха неподвижно върху студения под.
— Дълго време не сме се виждали — почти извика Зелър, за да надвие рева на сушилните. От лицето му се лееше обилно кръв.
Дарт се опита да каже нещо, но думите заседнаха в гърлото му.
— Нека да ти обясня нещо — продължи Зелър, — тъй като винаги си искал да чуваш нещата направо. Никога не може да се постигне успех още от първия опит.
— Глупости — успя да изкашля Дарт. Чувстваше, че е на път да се разплаче. Зелър щеше да дръпне спусъка — беше сигурен в това. Животът му се беше свел до този крехък момент — единственият човек, към когото беше изпитвал уважение, имаше намерение да го убие. Той почувства собствения си пръст още по-твърдо върху спусъка. Още малко натиск и тилът на Зелър щеше да отлети.