Дарт си спомни грозния белег зад ухото й. Навсякъде жертви — и от тона на гласа разбираше накъде отива Зелър. Дарт не искаше да чуе това.
— Трябваше й повече от една година, за да се възстанови. След това тя посвети живота си на задачата да направи нещо по въпроса за сексуалните насилия. Това се превърна в страст, а след това в мания. Тя беше изцяло погълната от идеята. Направи грешки — неудачни решения, що се отнася до бизнеса — основани на убеждението, че отговорът е в генната терапия. Недоказана технология, обърни внимание! Тя употреби фондове, което не трябваше да прави — създаде си неприятности. Тя трябваше на всяка цена да постигне целта си — това е дупката, която изкопа за себе си. — Той запремига усилено, като човек, който е на път да загуби съзнание. — За пет години проведоха три различни изпитания — и всичките с шибани резултати. Несбит — Ледения човек — беше в първата група. Пуснаха го с изпитателен срок рано, за да може да бъде част от това изпитание. Единствено по тази причина той излезе на свобода и имаше възможност да убие Лъки…
Вратата на изхода за пожар при горната част на стълбите издаде силен шум — вратата, през която бяха влезли. Дарт се чувстваше като парализиран от разказа на Зелър — умът му плуваше. Ченгето в двамата от тях разбра по ясно различимия удължен звук, че причината не е скърцане, предизвикано от вятъра. Не можеше да става дума за това, че вратата действа сама.
Някой беше преминал през тази врата, беше влязъл.
Веднага двамата надигнаха глави, за да се ослушат по-добре, заплахите отпреди само няколко секунди вече не съществуваха.
Стъпки, които слизаха надолу от първите стъпала, водещи към балкона.
Дарт държеше да чуе останалото от обясненията на Зелър.
Загледан в тъмното, Зелър просъска:
— Ти, глупако, го доведе тук. — И като не можеше да повярва, че това се е случило, додаде шепнешком: — Оставил си се да бъдеш проследен? Господи, боже мой!
Дарт почувства, че тялото му се свива. Не беше проверил дали някой не върви след него, умът му беше твърде много зает с опасностите на Парк стрийт.
Ръката на Зелър се отдалечи от револвера, направи знак на Дарт да го последва, без да вдига шум. Противниците изведнъж се бяха превърнали в партньори.
Отново.
Преходът като че ли беше напълно естествен. Дарт не го постави под въпрос. Като се олюляваше, Зелър се изправи на колене, грабна револвера, погледна над рамото си към Дарт и тръгна силно приведен близо покрай стенещите сушилни. Вдигна ръка и спря Дарт малко преди самия край. Посочи в ъгъла, където голяма мрежеста решетка закриваше един отвор. Сигнализира, че Дарт трябва да го покрива с оръжието си, докато той самият ще се придвижи първи и ще вдигне решетката за Дарт, който щеше да го последва и да влезе в дупката преди Зелър. Дарт на свой ред сигнализира, че вместо това той ще държи решетката за Зелър, но сержантът решително показа на бившето си протеже среден пръст. После вдигна показалеца си, с което като че искаше да каже „Готов ли си?“.
Дарт кимна. Той мина пред Зелър, с което за първи път му показваше гърба си. Придвижи се бавно към ъгъла на тази последна сушилня и предпазливо показа лицето си навън, само толкова, колкото да огледа пространството около този ъгъл, така че да бъде в състояние да отбранява мястото, където се намираха.
Дарт почувства топлото дишане на Зелър във врата си. Детективът подскочи, не беше очаквал това. Зелър сложи тежко ръка на рамото на Дарт и прошепна в ухото му:
— Името му е Алверес. Ти го видя по време на пожара. Той беше човекът в колата. Причината, поради която не убиваме този изрод, е, че просто ще го сменят с друг. А това ние не искаме. Разбра ли?
Дарт кимна.
Зелър хвърли поглед наоколо и се отдръпна внимателно. Върна се към ръчните сигнали — беше видял някого — а след това тръгна бързо към ъгъла с решетката.
Дарт, който чувстваше болка в сърцето си, огледа мястото около сушилнята. Човекът, който ги преследваше, изглеждаше объркан, той стоеше неподвижен в центъра на островчето. Беше въоръжен.
Зелър успя да отвори решетката, без да бъде чут поради боботенето на сушилните. Той даде знак на Дарт и Дарт го приближи, прибра револвера си в джоба и се плъзна безшумно по стоманената тръба, като използваше запоените в стената скоби. Зелър му подаде револвера и го последва, след като нагласи решетката на мястото й над себе си. Огнен дъжд от куршуми се посипа върху решетката.