Зелър потрепери и се сви както слизаше надолу по стълбата и въпреки че Дарт не видя кръвта, която се стичаше от рамото му, когато Зелър протегна ръка, за да поеме револвера, Дарт разбра, че е ранен. Зелър запали едно малко джобно фенерче при слизането си от последното стъпало и посочи канала — бетонна тръба, вероятно с височина четири фута. Той даде знак на Дарт да охранява тила, после се наведе и навлезе в клаустрофобичния тунел. Дъното на тръбата беше сухо. Само след няколко крачки, когато откъм входа се чу стрелба, Зелър изключи фенерчето. Алверес беше стрелял през решетката.
Решетката падна шумно върху циментовия под високо и далече зад тях.
Алверес беше проникнал.
Зелър изчака Дарт да го стигне и тогава го спря. Той намери ръката на детектива и я сложи върху една студена метална скоба. Дарт протегна напред крака си и почувства как се плъзга в нищото. Тръбата свършваше тук. Той се сниши и започна да се спуска, използвайки стълбата от скоби. Когато скобите свършиха, той стъпи във вода, толкова студена, че пресече дишането му. Сержантът светна с фенерчето си само веднъж, насочвайки светлината към един голям извит каменен свод, от който капеше вода и който беше покрит със зелена тиня. Водата, в която бяха нагазили, беше черна като смола. Дарт чу шума от припкащи плъхове, но не му обърна внимание — не искаше да мисли за това, че се намира в канал с неколкостотин обезпокоени плъха в краката си. Зелър дръпна Дарт и тръгна пред него. Зад себе си двамата чуха тропането на обувки върху цимент.
Като се опираше с лявата си ръка в стената на тунела, Дарт следваше шума, който Зелър вдигаше при газенето си във водата. Явно сержантът познаваше този изход, защото се движеше напълно уверено в тъмнината. Глезенът на Дарт, смразен от водата, се чувстваше малко по-добре.
Когато бяха изминали двадесетина ярда, Дарт чу как Алверес изруга, а веднага след това и шум от тежко падане — той беше паднал след края на тръбата в по-големия тунел. Разгневен, Алверес изстреля един откос с полуавтоматичното си оръжие. Дарт само чу страхотното свистене край себе си.
Алверес ги следваше упорито. Надеждата на Дарт, че може би се е контузил, се изпари.
Стената свърши и лявата ръка на Дарт увисна в пространството.
— С-с-ст! — изсъска Зелър, обръщайки главата си наляво.
Дарт пипнешком преодоля завоя и навлезе в подобен тунел и двамата потеглиха отново. Стана му ясно, че тази подробност от пътя беше една от типичните за Зелър хитрини. Алверес щеше да бъде принуден да направи избор — дай боже неправилен.
Той и Зелър останаха в този свързващ тунел няколко минути преди да тръгнат вдясно, те следваха разположението на жилищните блокове над себе си. По всичко личеше, че бяха загубили Алверес — десет минути по-късно Зелър спря и двамата се ослушаха напрегнато. Зад тях беше тихо. Само плъхове. Краката на Дарт бяха безчувствени и той усещаше как студът прониква в костите му. Зелър тръгна.
Взеха още един десен завой и нагазиха в по-плитка вода и това продължи петнадесет минути, след което Дарт чу пред себе си малък водопад. Зелър го изчака отново. При спирането си Дарт чу един по-дълбок шум отвъд малкия водопад и за първи път погледът му забеляза някакъв далечен сив кръг в центъра на тъмнината, в която беше преживял четиридесет равни на цяла вечност минути.
След малко стигнаха до източника на това сиво петно. Водата, в която се движеха, се изливаше от края на канала и падаше върху маса от лед по-надолу. Реката се разстилаше пред тях, очертана от голите клони на сънливи дървета и навлизаше в балдахин от ниско надвесени облаци, които отразяваха убития кехлибарен блясък на спящия град.
40.
— Не можем да вземем такси. Биха могли да предвидят такова нещо, може би даже подслушват със скенер. Не е необходимо човек да бъде гений, за да се досети, че вземане на клиент край реката по това време на нощта ще означава, че става дума за нас. — Зелър поведе Дарт по брега на реката. Дарт чувстваше глезена си почти нормално.
— На Чартър оук бридж беше ти — каза Дарт след него.
Без да прекъсва хода си, Зелър кимна:
— Да. Трябваше да разбера какви са намеренията ти. А освен това беше замесена Гини и онази другата — Ланг — и беше ясно, че имаме проблеми.
— Алверес?
— Чужденец. Нает, за да ми пречупи коленете — вече и твоите. Да ни накара да си затворим устата. — Той поведе Дарт след себе си през някакви храсти, които се закачаха по дрехите им, а след това отново по брега. — В продължение на месеци успявам да му избягам. Но след като и ти участваш в картината, струва ми се, че ще потърсят допълнителна помощ. — Добави загрижено: — Чух, че е нает стрелец.