— Това едва ли може да се нарече пречупване на колене.
— Разликата между един единичен огън и огнен кръг се състои в навременен скок.
— Нает от кого? Проктор? — попита Дарт.
— Относно теб мога да кажа едно нещо, Айви — пиши си домашното.
Вървяха мълчаливо покрай силните светлини на електростанцията и накрая стигнаха до Чартър оук бридж. Изкачиха същите стъпала, където Дарт беше забелязал Зелър, и след минути бяха на моста.
— Колата ми е в южния край — напомни Дарт тъжно.
— Той ще я наблюдава, след като разбере, че сме се изплъзнали. Стой настрана. Същото е и с апартамента ти. И с Дженингс роуд. Ще те търси там. В неговите очи ти си обвързан с мен, Айви. Положението ти не е леко. Те имат много нещо за пазене. От месеци се опитват да ме спипат. Ако даже ти не беше разбутал гнездото с отиването си в „Роксин“, пак щеше да бъдеш в списъка им.
— Знаеш за посещението ми? — попита Дарт учуден.
— Айви, знам всичко. Много бързо забравяш.
— Но аз съм им нужен — протестира Дарт. — Аз съм им нужен, за да бъдеш подведен под отговорност за убийствата. Те трябва да ми помагат.
— Не разбираш ли, Айви? Толкова ли си невежа?
— Може би съм.
Зелър спря и се обърна. Дарт почти не можеше да види лицето му при съществуващата светлина. Когато премина една кола и фаровете й попаднаха върху Зелър, в очите му се забеляза черна сянка. Той каза:
— Латеринът няма успех.
— Латерин?
— Лекарството, което изпитват — каза той снизходително. — Няма успех.
Дарт се замисли върху думите му. Изглежда, че Зелър правеше последен опит да се оневини.
— Слушай. Как разбираш дали едно лекарство, предназначено за сексуални насилници, е успешно или не? Това не е рак — нямаш рентгенови лъчи. Държиш човека под наблюдение — следиш всяка негова крачка. — Зелър заговори бавно. — „Проктор секюрити“ трябваше по договор да държи под наблюдение тези въшки. Аз работех за тази фирма. И какво открих? Половината от тези задници продължаваха да извършват същите престъпления. С нищо не бяха станали по-добри. — Челюстите му като че ли се движеха механично, не като на човешко същество.
Дарт задиша неспокойно.
— И Мартинсън или някой там преиначи резултатите, а аз, без да се стремя към това, разбрах какво става. Един ден се ядосах на Проктор и му направих скандал, а той извърши грешка, като ми загатна нещо, за което трябваше да мълчи. Аз прегледах някои папки и попаднах на променени доклади — Проктор им беше давал такива резултати, каквито те искаха. И тогава каква беше следващата ми стъпка? — попита учителят.
— Папките на „Роксин“.
— Точно така. По това време беше по-трудно да се проникне, но не и невъзможно. Вече бяха превърнали мястото в истинска крепост. Аз видях шибаните резултати от тестовете, Айви — истинските резултати. Боклукът, който изпитват — този латерин — не вършеше никаква работа.
— О, боже — изохка Дарт.
— Хванаха ме — почти ме хванаха — и оттогава непрекъснато бягам. След като това започна… нали разбираш… беше включен Алверес. Книжата, които видях, бяха изпокъсани. Имаше зачерквания. Всичко, което може да ти дойде наум. Не можех да представя никакво доказателство в подкрепа на това, което знаех. Така че имах единствен избор — каза той, без да довърши, за да даде възможност на Дарт сам да направи заключението си. — Какъв шибан избор оставаше?
Дарт беше силно развълнуван. Беше дешифрирал самоубийствата като убийства, беше стигнал до заключението, че убийствата са работа на някой, който се опитва да дискредитира „Роксин“ — Уолтър Зелър. Но това, което сега му каза Зелър, обръщаше всичко и го поставяше с главата надолу. Дарт промърмори, като мислеше на глас:
— Ако ги бях оставил като самоубийства, ако ги бях свързал с клиничните изпитания…
— Какво, по дяволите, мислиш, че се опитвах да ти кажа с тези телефонни обаждания — и с поемането на риска да те видя лично! Ти вършеше прекалено добра работа. Проваляше ми плановете. Всичко това, което трябваше да направиш, беше да свържеш смъртните случаи с клиничните изпитания на „Роксин“. — Той отведе Дарт по-настрани, тъй като не искаше да стоят на главния път. — Останалото щеше само да си дойде на мястото.