Преди два часа климатичната инсталация беше отказала да работи. Въздухът беше натежал от дразнещата миризма от потене и оглушителния шум неспиращи клетви и псувни. Помещението, както и самата сграда, представляваше комбинация от кремаво оцветени пенобетонови блокчета с винилови плочки по пода в леко напомнящ урина цвят. Акустичните плочки по тавана бяха на петна от течовете, които не бяха спирали в сградата през последните три години. Мястото напомняше на Дартели за кръстоска между поща и затвор. В момента то напомняше по-скоро канцелария на гимназиален директор.
Дартели се съвещаваше с един колега детектив за това, как да бъде регистрирано едно от момчетата, което беше хванато с деветинчов сгъваем нож. Двамата разговаряха с нормален глас въпреки какофонията. Той вдигна погледа си, когато между две тела се промуши една червена папка и разбра, че я насочват към него. Тя се люлееше, подканяйки го да я хване. След малко той видя прикрепена към папката грациозна женска ръка, покрита с нежни, обезцветени от слънцето косъмчета. Преди да види лицето й, той идентифицира гласа на Аби Ланг.
— Джо? Това е за теб — проговори гласът. Папката отново се олюля. — Трябва да поговорим.
Всъщност той никога не беше разглеждал ръцете й. Не отделяше много време за такива неща. Но нейните бяха хубави.
Лейтенант Абигейл Ланг се справяше сама с работата в отдела по сексуални престъпления. Преди две години тя беше успяла да откъсне този отдел от отдела за престъпления срещу личността. Това не се хареса много на детективите, защото тази промяна й даваше доста много власт. Дарт беше възхитен от нейния ход, ход, който изискваше твърде голямо политическо умение, но самият той никога не беше имал близък контакт с Ланг. До момента, в който тази папка му беше набутана в ръцете.
Правата й руса коса имаше извивка над рамото. Лицето й излъчваше нещо толкова характерно за северните народи и беше от такъв характер, че десет години по-рано би могло да причини спиране на уличното движение. Малко след четиридесетата си година тя беше хубава жена с ярки живи очи, тиха усмивка и малък, леко чип нос. В телевизионен филм можеше да играе ролята на адвокат или медицинска сестра.
Дартели взе папката и се почувства задължен да й благодари, но тя беше притисната от двете страни от спорещи хора и всичко от нея, с изключение на парфюма й, изчезна, като за Дартели не оставаше нищо, освен да вдиша дълбоко.
— Хубаво нещо — промърмори другият детектив, загледан в посоката, в която тя беше изчезнала.
— Съгласен — кимна Дартели, който нямаше време да мисли за Аби Ланг, въпреки че крадешком потърси възможност да я зърне още веднъж. Ако беше се замислил малко, би могъл да си изясни, че беше стоял сам в апартамента си много-много месеци след скъсването с Гини, че много-много пъти се беше събуждал пред телевизионен екран, изпълнен с танцуващи снежинки, залостен в тъмнината и самотата на бирено опиянение. Беше се оттеглил прекалено навътре в себе си.
Неговият проблем беше контролът. Майка му, Зелър, жените в неговия живот — той винаги предоставяше контрола на другите, капитулирайки пред техните капризи, желания и емоции. По време на най-тежките си състояния на депресия си позволяваше да вярва, че е бил кукла през по-голямата част от зрялата си възраст, че никога не е държал кормилото на постъпките и желанията си, а само е танцувал според конците, които диктуваха действията му високо над него. Чувството, че зависи от волята на други, от време на време почти го парализираше. Тайно той искаше да вярва, че стои зад руля на собствения си кораб.
Когато хвърли поглед върху папката, не името Джералд Обрайт Лорънс привлече вниманието му, а двете букви пред регистрационния номер — СП — сексуални престъпления. Ако Дарт не беше игнорирал събраните улики в напредналата фаза на разследването относно Ледения човек, уликите, които потвърждаваха, че Ледения човек е сериен изнасилвач, кръстен от медиите Азиатския удушвач, поради това, че жертвите му бяха с азиатски произход, тогава и онази папка щеше да започва със същите две букви.
Но той беше предпочел да игнорира уликите в името на едно ценено приятелство. Жената на сержант Уолтър Зелър беше жестоко изнасилена и убита от неуловимия Азиатски удушвач и разкритите от Дарт факти неопровержимо идентифицираха Ледения човек като Азиатския удушвач. При много реалната възможност Зелър да е отмъстил много изобретателно за бруталното убийство на жена си, но без абсолютно никакви конкретни доказателства в подкрепа на това, неговият партньор и възпитаник беше предпочел да остави тези факти да се изплъзнат, предпочитайки да не постави Зелър пред изпитание, като така или иначе това в крайна сметка не би могло да бъде доказано.