— Не съм съгласен.
— На нейно място бих унищожил всички показания от тези папки, но само след като си заделя едно копие за собствена употреба.
— И какво? Имаш намерение да ги изискаш по законен път?
— Имаме Гини — напомни му Дарт.
— Компютър? Ти мислиш, че Мартинсън има тази информация в компютър? — попита Зелър, развеселен от цялата тази абсурдност.
— Къде другаде? Защитена с парола. Сигурна. Лесно се стига до нея, но е недостъпна за всеки друг.
— Съмнителна работа, Айви. Всичко е изчезнало. Тя го е накъсала. Казаха ми, че тези папки са скъсани.
— Скъсани може би, но не унищожени.
— Не можеш да разбереш — тросна се ядосано Зелър. — Тя няма да ти даде нищо, Айви, повярвай ми. Ако вдигнеш шум около тези файлове, тя ще ги унищожи. Абсолютно сигурно.
— Може би тъкмо това ми трябва — изрече Дарт лукаво. — Тя да ги изтрие.
— Искаш ли да бъдеш малко по-умен? — Зелър бръкна в джоба си, откъдето извади смачкана пура. Разкъса набръчкания целофан и счупи пурата на две в мястото, където се беше скъсала, натъпка я в устата си и отхапа парче от края, което после изплю. Зелър поднесе към пурата кибритена клечка, като я закриваше с шепата си, и я запали. — Аз провалих всичко, Айви. Това, което искам да ти кажа, е, че — той задърпа дим от пурата и духна клечката — всичко е свършило.
Дарт забеляза една малка червена мигаща точка върху галванизирана тръба на оградата. Точката не приличаше на нищо повече от застояло се отражение от пламъка на клечката на Зелър, но Дарт продължи да я следи и точката се размърда.
Тя се придвижи бързо към главата на Зелър и Дарт я разгада: електронен оптически уред, използван от стрелци. Червената точка докосна оградата зад рамото на Зелър, а след това бързо намери шията му. С отворена ръка Дарт удари по лицето неочакващия подобно нещо Зелър, избутвайки го встрани. Зелър се спъна, изпусна пурата и падна.
За Дарт куршумът изсвири като вятър на височината на ухото му. Зелър не го чу. Той изтълкува погрешно положението, блъсна детектива и се приготви за бой. Когато червената точка намери лицето на Дарт, Зелър полетя напред и си върна удара, с който спаси живота му. Дарт падна в мокрия сняг в същия миг, когато куршумът откъсна парче от кората на едно дърво зад тях. Двамата незабавно изпълзяха към прикритието, което им предлагаха дърветата, бяха готови за пламтящата червена точка на убиеца. Когато точката намери гърба на Зелър, Дарт просъска:
— Надясно! — и сержантът се търкулна вдясно. Земята, върху която преди част от секундата беше пълзял, експлодира в мокра пръст. — Надясно! — инструктира го отново Дарт и отново земята изригна под силата на куршума.
Зелър се изправи на колене и запълзя бързо, съзнавайки, че стрелецът се цели в него, че на убиеца му беше необходимо да премества уреда напред-назад и да чака появата на кръстчето. Дарт тръгна наляво, като умишлено увеличаваше пространството помежду им, с цел да остави на стрелеца по-голямо мъртво пространство, където технологията няма да успее да изпрати сигнал.
Но червената точка преследваше Зелър и Дарт изпита силен страх.
— Наляво… надясно… — Той издаваше команди, като се опитваше да му помогне да избяга на безопасно място, съзнавайки много добре, че лазерът е по-бърз, далеч по-пъргав от човешката си мишена.
Парче от крака на Зелър експлодира, когато беше прострелян в гръб. Зелър падна с лице в калта.
— Превърти се! — извика Дарт с глас, задавен от емоция.
Точката се поразходи по ребрата на Зелър и замръзна на едно място.
Сержантът се превъртя, но не преди Дарт да чуе ясно различимия звук от следващия куршум. Зелър простена, изправи се на колене и запълзя надясно в зигзаг. Земята около него се осея от поредица малки експлозии. Дарт побягна към дърветата, като се чувстваше безпомощен и гледаше отдалеч как движенията на Зелър отслабваха.
Дарт се завъртя, извади оръжието си и залегна. Стреля в тъмнината. Ехото от гърмежа проехтя високо. Червената точка се премести и се насочи към него. Дарт се опита да разбере къде е източникът на тази светлина, но не видя нищо. Той стреля още веднъж. Раненият Зелър бързо се дотътри на лакти и колене в гората като осакатено куче.
Вниманието на Дарт беше раздвоено между червената точка, която бързо го приближаваше, движейки се по снега, и тъмнината, която скриваше стрелеца. Ако се превъртеше наляво, щеше да попадне на лазера. Превъртането надясно само щеше да го дезориентира. Той остана на мястото си, сърцето му биеше силно, пръстът му върху спусъка настояваше за разрешение за още един изстрел.