Зелър произведе два последователни изстрела, с цел да отклони червената точка от Дарт, привличайки я отново върху себе си.
Стрелецът беше добър. Той знаеше, че неговите цели се бяха обърнали с лице към него, че следващият му изстрел, макар и заглушен, щеше поради светването да издаде местоположението му. Светлинката щеше да предостави на Дарт или на Зелър — или и на двамата — мишена, в която да се целят. Предизвиквайки го, Дарт и Зелър го заставиха да помисли дали да ги обстрелва. Лазерът се заскита по снега. Двете ченгета не отклоняваха погледа си от движението му. Той се насочи към Зелър, спря и отново тръгна към Дарт. Все още с обърнато лице към стрелеца, Зелър запълзя назад и стигна гората. Зае позиция отчасти скрита от едно дърво.
Дарт лежеше плътно прилепен към земята, оръжието му беше насочено пред него, но погледът му беше съсредоточен върху смъртоносната червена точка, която се плъзгаше по снега. Тя упорито приближаваше: десет стъпки… пет стъпки… три стъпки…
Зелър, който също следеше движението й, стреля още веднъж и след това бързо се превъртя, защото светлината от собственото му оръжие го превръщаше в мишена.
Червената точка затанцува диво по посока на Зелър. Сержантът стреля отново, печелейки време за Дарт, който навлизаше все повече в гората. Той загуби малката червена точка и изпадна в паника — неговият свят се беше побрал в тази малка орбита червена светлина, лошото й следене можеше да означава смърт.
Червена светлина блесна в лявото му око. Дарт отдръпна главата си като от горяща кибритена клечка. Дънерът, към който се беше притиснал, експлодира и дървен шрапнел насече лицето му, закривайки погледа му и за известно време го заслепи. Сега той разбра, че е мъртвец — не можеше да вижда, не можеше да избяга от всевиждащия лазер. Щеше да бъде открит и убит. Притисна се плътно към земята, стараейки се да стесни профила си, като в същото време се мъчеше да отмахне отломките от очите си.
Зелър, който вече беше привикнал с тъмнината, видя лицето на Дарт, цялото покрито с трески и парчета кора от дърво. Зелър знаеше, че следващият изстрел ще означава последния миг на Дарт на тази земя.
Нямаше време да заема по-добра позиция. Трябваше да действа.
За себе си Зелър знаеше, че всичко е свършено: беше се опитал да събори „Роксин“ и беше пропаднал в опита си. Давид невинаги побеждаваше Голиат — справедливостта беше цел, която трябва да се преследва, но тя невинаги побеждаваше. Като ченге в продължение на повече от двадесет години се беше убеждавал непрекъснато в тази истина. Той зае удобна позиция облегнат с гръб към дървото, вдигна оръжието си и стреля. „Няма да ме заключат“, помисли той. Изстрелът проехтя в гората и привлече вниманието на стрелеца, който изостави търсенето в посока на Дарт и обърна лазера към Зелър.
Зелър стреля още веднъж, като си мислеше: „покажи ми онази светлинка…“.
Червената точка запълзя по снега, тръгна нагоре по едно дърво и попадна върху коляното на Зелър. Сержантът се ободри. „Дай ми цел“, подразни той още веднъж мислено противника си.
Точно насреща от вътрешността на гората се зададе жълто-бяла светлинка.
Гората се изпълни от поредицата изстрели на Зелър, който умишлено стреляше в широк кръг. Коляното му се разпиля. Рамото му експлодира. Той успя да произведе един финален изстрел. „Бягай колкото можеш, Дартели“, подкани го той мислено. „И Бог да те пази.“
Дарт се притисна в снега, очисти лицето си. Беше ясно, че Зелър беше изстрелял пълнителя си и че сега зареждаше отново, тъй като гората беше напълно притихнала. Сега вече Дарт можеше да забележи грубата симетрия на черните дънери на дърветата, които се издигаха от белия сняг, и сюрреалистичната геометрия на подстанцията вляво. Той лежеше абсолютно неподвижно, чакаше — очакваше червената точка да го намери.
Изправи се на колене и с всичка сила запълзя през снега, като навлизаше по-дълбоко между дърветата. Очакваше сигнал от Зелър, но знаеше, че след като стрелецът е все още там, сержантът няма да се надигне от мястото си. Още веднъж събитията от последните няколко минути оживяха в ума му — звукът от стрелбата на Зелър, последвалата тишина.
Може би Зелър го е улучил, помисли Дарт.
Той запълзя напред, вече чувстваше очите си в по-добро състояние. Можеше да различи гладката бяла кора на дърветата, светлия покров от ниско спуснати облаци, които отразяваха светлината от града, ненарушената от нищо чистота на снега, бляскав и гладък като копринено шалче.