Мартинсън не беше унищожила материалите. Дарт беше сигурен в това.
42.
Хейт вдигна главата си от бюрото, погледна към детектива, който стоеше на вратата на офиса му, и ахна:
— Боже господи… — Дарт беше целия в кал, кръв и с мокри дрехи. — Затвори вратата — бяха следващите думи на Хейт, към които той прибави бързо: — Бил си там! — Дарт кимна. — Какво, по дяволите, се е случило?
— Не искам да бъда въвлечен в разследването — каза Дарт.
— Така си мислиш. — Хейт погледна часовника на стената — беше един сутринта. — Изпратил съм дузина полицаи и четирима детективи. — Офисите на отдела бяха празни. — Какво, по дяволите, се случи?
— Стрелецът?
— Умря по пътя за болницата.
Дарт погледна Хейт право в очите и каза:
— Сгреших за самоубийствата. Те не са били убийства.
— Вярно ли е? — сепна се Хейт, който нито за момент не повярва на Дарт, но и не му зададе никакви въпроси. Това беше, което Хейт искаше да чуе.
— Неправилно съм изтълкувал уликите, сержант. Грешката е моя — продължи Дарт.
— Така ли?
— Да. Може би съм в състояние да докажа, че „Роксин лаборатории“ има участие в някакво потулване във връзка с лечението с генна терапия, което в момента изпробват. Лекарството, както изглежда, има сериозни психологически странични ефекти, които имат за резултат, така мисля аз, някои от тези самоубийства. Ужасно нещо.
— Какво е участието на Зелър? — попита Хейт направо.
— Струва ми се, че никога не съм споменавал името на Зелър в твое присъствие, сър. Не мога да разбера какво имаш предвид. — Употребата на „сър“ непременно трябваше да направи впечатление на Хейт. — Неговата смърт — каза Дарт — положително е истинска трагедия за нас всички.
— Желанието ми е той да умре като герой, а не като престъпник — изсъска Хейт, като явно говореше честно. — Каква част от това ще излезе на бял свят?
— Каква част от какво? — попита Дарт с най-невинния си глас на момче скаут.
— Ти можеш да задържиш поражението в този му вид? — попита Хейт, като гласът му показваше, че той е и изненадан, и силно впечатлен.
— Изпитваме известен недостиг на време, сър — настоя Дарт, който държеше да не пропусне официалното обръщение. Той се закашля и извади малко кал от зъбите си. — Ако имаме намерение да докажем присъствието на „Роксин“, то ще трябва да действаме бързо. Ще ни трябват различни заповеди, един пълен състав за спешна намеса, автомобил за провеждане на наблюдение… Ако не успеем — додаде той, без да откъсва погледа си от Хейт, — боя се, че срещу сержант Зелър биха могли да бъдат издигнати обвинения, имащи за цел да го дискредитират и да се отклонят подозренията от мястото, върху което те трябва да паднат.
— Наистина ли можеш да го предпазиш от това? — попита отново Хейт.
— Не знаех той да е замесен в каквото и да е — отговори спокойно Дарт, играейки добре ролята си. — Името му било ли е някога споменавано във връзка с някое от тези разследвания?
Докато размишляваше върху думите на Дарт, Хейт избърса с ръка устните си.
„Направи това за Зелър!“ — говореха очите на Дарт, насочени към Хейт.
— Можеш ли наистина да уредиш това, Дартели? — Хейт разбираше, че отстъпките, за които Дарт настояваше, щяха задължително да доведат до собственото му въвличане, до излагането му на опасност в случай, че планът на Дарт не успее и истината за престъпните действия на Зелър излезе наяве. И двамата щяха да рискуват кариерата си, за да спасят репутацията на Зелър. — Можеш ли? — повтори Хейт, настоявайки за отговор, който и двамата знаеха, че Дарт не може да даде.
— Имах добър учител — промърмори Джо Дарт.
43.
Трябваше им паролата на Мартинсън. Като караше един лексус, собственост на отдела, Дарт приближи входа на служебния паркинг на „Роксин“ в два и тридесет сутринта. Беше в джинси, с пуловер и винтяга.
Надзорникът по телеграфо-пощенските линии, който беше качен на един стълб, въоръжен с мощен монокуляр, работеше в отдела за наркотици, но беше със значителен стаж в наблюденията под прикритие. В едно специално укритие в града, недалеч от резиденцията на губернатора, дежуреше оператор, който очакваше разрешение от съда да се включи в линията за бързо предаване на данни, която обслужваше един дистанционен компютърен терминал в домашния кабинет на доктор Ариел Мартинсън. Гини беше открила съществуването на този дистанционен терминал, след като беше разпитала подробно Дарт за компютрите, които беше видял там. Разузнаването на Бъд Гормън го беше потвърдило.