Черният немаркиран автомобил на групата за спешна намеса беше паркиран на половин миля от „Роксин“. Тимът беше готов с черни стълби за атака в случай на необходимост на западната стена на съоръжението.
Хейт беше в командния автомобил заедно с двама техници. Паркиран до главния вход на „Роксин“, той беше с вдигнато на крик ляво задно колело, а наоколо лежаха разпилени инструменти. Впечатлението беше, че става дума за спукана гума. В действителност, ако беше необходимо, автомобилът можеше да тръгне от това положение.
Малка слушалка в лявото ухо на Дарт поддържаше връзката му с командния автомобил, а по този начин и с Гини и съгледвача на стълба. На гърдите му имаше оптична камера с дебелина не по-голяма от тази на резервоар на писалка и закачена на една жичка, така че да предава гледната точка на Дарт — интересна подробност, за която беше настоял съдията при издаването на заповедта. Списъкът на готовите указания за подобна компютърна операция не беше дълъг и затова се налагаха импровизации.
Когато Дарт спря пред охранителната врата, която се управляваше автоматично, той включи видеорекордера — не по-голям от уокмен — и каза в микрофона, който беше закачен под яката на якето му:
— Позиция едно. Целият съм на теб, Гин.
Техниците в автомобила записваха всяка негова дума.
Дарт чу гласа на Гини. С телефонен шлем на главата и две слушалки на кухненската маса пред себе си Гини повтори като ехо:
— Позиция едно. — И добави: — Не става.
Дарт се запита как ли се чувства тя с това разрешение. Беше навлязла във владенията на „Роксин“ с разрешението на съда и по молба на Дарт. Срещу сътрудничеството й, съдът се беше съгласил да изчисти криминалното й досие, а също и да й опрости изпитателния срок. И сега, когато законът стоеше зад нея, тя се опитваше да проникне в охраняваните зони на компютъра на „Роксин“ и да отвори вратата от няколко мили разстояние.
Охранителната врата приличаше на вратите на паркингите — хоризонтална бариера в червено и бяло препречваше входа, а дълга редица от остри шипове, предназначени да пробиват гуми, правеше невъзможно излизането.
Дарт очакваше нервно магията на Гини.
— Нещо? — чу въпроса й.
— Нищо.
— Една секунда — избъбри тя. — А това как е?
Вратата се отвори.
— Бинго! — възкликна Дарт, влизайки с колата. — Ти си гений.
— Нека се надяваме, че ще успея да те измъкна обратно — изсумтя в отговор тя, като донякъде се заяждаше.
В този час неговата кола беше единствената в паркинга. Той тръгна към няколкоетажния блок от стъкло и метал, който беше залепен откъм северната страна към гигантския купол. Мястото напомняше огромен блестящ космически кораб.
Дарт загаси фаровете.
— Намирам се пред втората врата от южния край — информира той Гини. — На вратата няма номер.
— Стълбите са вдясно? — попита тя.
Остъклените стълби се виждаха ясно.
— Точно така.
— Правилно — потвърди съгледвачът, който също беше включен.
— Успях — информира го тя. — Вписах те в системата под името на служителя Нийли. Джордж Нийли. Той е регистриран като инженер биохимик на работа в Б-блок. Разбра ли?
— Джордж Нийли. Б-блок — отговори Дарт. За да го вкара, Гини трябваше да използва името на реално съществуващ служител. В случай че го спрат, той можеше да обясни, че е загубил картата си някъде между паркинга и мястото, където са го задържали.
— Можеш ли да ме вкараш? — попита той.
— Обади ми се, когато стигнеш вратата — отговори тя.
Дарт слезе от колата, пресмятайки, че до този момент нощната охрана е уведомена за това, че Нийли е използвал паркинга. На външната страна на вратата беше монтирано устройство от неръждаема стомана да разчита картите за идентификация. Такова нещо Дарт нямаше.
Застанал до вратата, той прошепна:
— Тук съм.
— Стой така — чу гласа на Гини в ухото му.
Нервите на Дарт бяха готови да се скъсат. Нямаше никаква представа как би могъл да се оправи през следващия половин час. На няколко пъти се огледа в двете посоки.