Тази работа оставаше за Дартели.
Дарт стигна втория етаж по същото време, когато преследващите го охранители нахлуха в офиса на третия етаж, където беше работил.
Той съобщи на Гини цветния код на вратата, пред която беше застанал, и миг по-късно, когато малката индикаторна светлина промени цвета си от червен в зелен, той отвори тази врата и навлезе в остъклено място. Зад стената от стъкло и една пречиствателна камера с вход от неръждаема стомана видя някакво помещение, в което нямаше компютърен терминал. Мисълта, че нахлува в генетична лаборатория, съвсем не го развълнува, той се обърна и излезе бързо, като търсеше друг офис.
Следващата врата беше маркирана със синьо квадратче, жълто квадратче и два червени кръга. Гини, която вярваше, че напипва цаката на нещата, каза:
— Вътре си. — Дарт опита вратата. Беше заключена. По четящото устройство се появиха синьо-зелени букви: „Достъп отказан — Моля, обърнете се към охраната. Благодаря“.
— Не става — съобщи той.
— Пак опитай — посъветва го тя.
— Същото.
— По дяволите — изръмжа тя. — Изключиха ме. Вкараха ни гол!
Охранителната програма на компютъра беше идентифицирала намесата на Гини и беше блокирала нейния достъп.
Дарт стоеше в затъмнения коридор и се чудеше какво да направи. Сърцето му биеше силно.
Не беше в състояние да мисли ясно. Като че ли съвсем изведнъж умът му беше изключил.
— И-Ю, надолу по стълбите. И-С, надолу по стълбите — неочаквано предупреди съгледвачът. — Илиной-Смит, надолу. Илиной-Юта надолу. Ясно?
Преследвачите се бяха разделили и сега се движеха срещу него от две посоки, притискайки го като в менгеме. Беше в капан. В резултат на опитите на Гини да му осигури достъп компютърът още веднъж беше идентифицирал местонахождението му.
„Колко охранители на нощна стража?“, запита се Дарт. Един при предния охранителен пост, един при охранителния пост на третия етаж, двама, може би четирима блуждаещи. „Общо от четири до шест“, реши той. Ако този брой се окажеше верен, реши, че групата, изпратена за залавянето му, няма да е по-голяма от една двойка — един човек остава до колата, друг наглежда западната страна на сградата и двама го гонят.
Дарт погледна четящото устройство:
„Достъп отказан — Моля, обърнете се към охраната.“
— Приближава втория етаж — съобщи съгледвачът.
В усилие да раздели и завладее, двойката се беше разцепила, като всеки от двамата беше поел по една от стълбите. Без съмнение, компютрите бяха използвани за затваряне на асансьорите, с цел Дарт да бъде обкръжен и хванат.
— Съгледвач, колко са на всяка от стълбите? — Краката му го понесоха към южните стълби, тези, които бяха най-близо до него. В главата му бързо се оформи план. Един охранител би следвало да носи специален ключ, карта, която му дава достъп до различни помещения.
— По един на всяка — отвърна равният глас.
„Чудесно“, помисли Дарт.
— Пристига на втория етаж — предупреди съгледвачът.
Дарт беше на втория етаж.
Вратата към аварийните стълби беше на десет фута. Пет…
Единствената му надежда беше изненадата. Едно наето ченге щеше да се вълнува и вероятно щеше да е с недостатъчна подготовка и щеше да мисли, че този, когото преследва, се опитва да избяга и да се скрие, щеше да бърза.
Сноп жълта светлина се плъзна по пода на коридора, когато охранителят отвори вратата към аварийния изход. Този сноп се разгъна като ветрило и освети далечната стена.
Показа се обувка и крак в тъмен панталон. Охранителят беше изпреварил Дарт с част от секундата. Другият охранител не би могъл да се намира много далече.
Дарт се хвърли на пода, опитвайки се да хване този крак. Обви го с лявата си ръка, дръпна и се плъзна, повличайки заедно със себе си изненадания охранител. Човекът падна, така както ако се беше плъзнал върху кора от банан, всичките му крайници едновременно се вирнаха нагоре. От белите му дробове шумно излезе въздух.
Дарт се хвърли върху него, хвана го за косата и блъсна силно главата му върху твърдия под. При звука от удара на Дарт му прилоша. Охранителят простена ужасно.
Той е жив. Слава богу, помисли Дарт, когато протегна ръка и откъсна прикрепения към джоба му пропуск с големина на кредитна карта. Дарт го превъртя между пръстите си и откри, че там имаше магнитна лента.