Несолидният фалшив таван, подкрепян от снопове усукани жици, не беше достатъчно здрав, за да го удържи. Дарт, легнал по корем, разпредели теглото си между една водопроводна тръба, върху която беше качил левия си крак, и друга противопожарна тръба, където беше закрепил десния, пръстите му търсеха опора в гредите над него. Ако се подхлъзнеше и паднеше, щеше да се строполи в някое от помещенията, където щяха да го очакват непредвидими опасности.
Успоредните тръби бяха единствената му опора и той не трябваше да се отделя от тях, въпреки факта, че те следваха посоката на коридора изток-запад, а не ъгъла, който Дарт беше проектирал, за да стигне до компютърната зала. Той пълзеше предпазливо, като през цялото време се стремеше да знае къде точно се намира. Окачените тръби и проводници принуждаваха Дарт да се спира и да ги заобикаля, преодолявайки по този начин последователно всяко от препятствията, улавяйки се за една тръба и премествайки теглото на тялото си върху противоположната. Дарт изведнъж разбра, че до ухото му достига единствено шум, дължим на атмосферни смущения. Или радиото беше заглъхнало, или голямото количество метал наоколо смущаваше връзката. Ако той не ги чуваше, значи и те не го чуваха. Трябваше да бърза. Ако командният автомобил го загубеше за твърде дълго време, групата за спешна намеса щеше да получи заповед да атакува сградата, а според Гини такова неоторизирано навлизане щеше да изключи системата, щеше да я направи недостъпна и файловете щяха да бъдат загубени.
Съвсем близо вдясно от Дарт се появиха светлини, които го заслепиха. В същото време до слуха му достигнаха забързаните стъпки на хора, които бягаха непосредствено под него — намираха се толкова наблизо, че почти можеше да ги докосне. Той остана неподвижен, когато двама мъже се спряха точно под него и той позна изпълнения с напрежение глас на Тери Проктор.
— Няма смисъл — изхърка Проктор силно задъхан.
— Вероятно той може да проникне в помещенията без системата да разбере това — внуши човекът до него.
Последва дълга пауза. Дарт можеше да почувства мислите на Проктор, който се опитваше да се постави в положението на Дарт.
Проктор каза:
— Действаме по първоначалния план: всички помещения без специална защита ще бъдат основно претърсени.
По шума под себе си Дарт разбра, че двамата се разделят. Охранителят подвикна на Проктор:
— Къде отиваш? Натам няма нищо.
— Трябва да направя нещо — сряза го Проктор. — Ти просто си гледай шибаната работа.
„Наети ченгета“, помисли Дарт с презрение.
Доколкото Джо можеше да прецени, охранителят се упъти към баните, а Проктор забърза по коридора. Нивото на шума в ограниченото пространство беше изумително, въпреки името си, акустичните панели почти не правеха нищо, за да заглушат шума. Когато охранителят влезе в мъжката тоалетна двадесет фута зад Дарт, всеки звук можеше да се чуе ясно. Охранителят се спря, за да се облекчи и Дарт чу как затваря ципа на панталона си. Малко по-късно той инспектираше дамската тоалетна. Не дълго след това Дарт чу шум от преместване на метли и парцали и разбра, че охранителят е в стаята на чистачите. Детективът се възползва от прикритието на този шум, за да продължи. Тъй като коридорът беше силно осветен, той виждаше добре и мислеше за това кой чифт тръби биха могли да го поддържат по пътя за компютърната зала.
— … просто ще охраняваш — чу той Проктор, който говореше на някого на известно разстояние пред себе си.
— Специалността ми е залавяне на хора — отговори плътен глас. — Това тук е прахосване на способностите ми.
— Слушай, Алверес, ако наистина имаше някаква способност, нямаше да се намираме тук — изръмжа Проктор.
— Ако ще ме обиждаш — опъна се Алверес, — ще се откажа да ти върша работа.
— Не се заяждай. Влизаш и оставаш. Ако и когато ни потрябват твоите способности, ще пратя да те повикат.
Дарт почувства студени тръпки. Алверес, човекът, когото Зелър се стремеше да избягва, охраняваше компютърната зала.
— Пази шибаната стая. Само това се иска от теб — приключи Проктор с глас, пълен с презрение.