Браг каза:
— Можем да се занимаваме с косми и влакна, докато кравите се върнат от паша. Всичко това е много приятно и забавно. Добре закопчано. Участва жена — може би проститутка, на основание на това, че са намерени вагинален кондом и презерватив в джоба му — изглежда нещо много едро за нормално съжителство, нали? Обича да се боядисва в червено. Това потвърдихме. Е, и какво? Той обича червенокоси. Какво ни засяга това? Били са заедно в леглото, мога да докажа това — продължи той. — Тя е взела душ. Ползвала е тоалета. Сигурен съм и в едното, и в другото. По някое време по-късно нашият господин Стейпълтън решава да провери действието на закона за гравитацията. Нищо наистина ново. Съгласно данните нищо необичайно, нищо, което да изисква червен флаг. Това е, което имаме засега.
Идваше ред на компютъра и Дарт не беше изненадан от това, тъй като очакваше с нетърпение онова, което беше дотам стегнало гърлото на Браг, че той трябваше да измъква с мъка думите си. Нещо го вълнуваше. Когато попадаше под магията на някое от откритията си, мигновено пресипваше.
— Една голяма разлика между законите, с които и двамата си имаме работа. Твоите са човешко творение и варират непрекъснато според съдилищата и съдебните заседатели. Моите са закони на природата и те не помръдват нито с йота. Не мога да ги заставя да се променят, даже и ако си наумя да поискам това — а понякога страшно много ми се иска. — Той перна драматично клавиша за пауза и екранът живна изпълнен с цвят.
За Дартели беше необходим един миг, за да разбере, че гледа отвисоко към фасадата на една сграда на един тротоар. Беше направено с компютърна графика и макар да беше реалистично, не приличаше на нищо от това, което Дартели беше виждал: не съвсем снимка, не съвсем скица.
— Познавам това място — смотолеви Дартели.
— „Де Нада“ — информира го Браг. — Особените закони, които имам предвид, са законите на физиката. Те диктуват скоростта, при която пада дадено тяло. Тук не можеш да направиш нищо, нищо. Това е триизмерна изобразителна програма — компютърна анимация, но управлявана от законите на физиката. От това колко бързо при какъв ъгъл на траекторията пада едно тяло, се определя мястото, където то пада — много проста работа. В този случай, обратно — Ние знаем къде е паднал Стейпълтън. Измерихме. Фотографирахме. Документирахме по всички достъпни за нас начини — и това е нещо значително. Докладът на доктор Рей за патологията ни казва, че раните на Стейпълтън показват, че преди да стигне земята, той се е ударил в гигантска циментова саксия — една от тези саксии, които имат предназначение да заграждат срещу камиони, въпреки че, както ми се струва, за „Гранада Ин“ това е може би някакво подобрение.
Дартели чувстваше, че е задължен да се разкиска, въпреки че беше малко напрегнат за подобна реакция.
Браг продължи:
— Тази саксия е доста значителна промяна и е на известно разстояние от стената и това ме заинтересува на първо място. — Той погледна Дартели — в погледа му имаше нещо закачливо. — Стига съм бръщолевил — избъбри той. — Ще дам възможност на пръстите ми да говорят.
Екранът се промени в цветна снимка. Браг му каза:
— Това е от вътрешността на хотелската стая на Стейпълтън. — Той докосна още няколко клавиша и снимката избледня и се замени от точно копие на триизмерна графика.
— Хубаво — кимна Дартели.
— Чудесен софтуер — съгласи се Браг. — Но обърни внимание на ограниченията. Мястото е претъпкано като консерва за сардели. Кракът на леглото практически се удря в тоалетната масичка. Долното чекмедже не може да се издърпа цялото — опитах това, спомняш ли си? — попита той с любопитство. Дартели не си спомняше. — Влиза Дейвид Стейпълтън. — Той докосна няколко клавиша и в стаята се появи фигура в три измерения, която приличаше на съблечен витринен манекен. — Анимацията ни дава възможност за взаимодействие с възможните траектории на Стейпълтън по научно издържан модел — подчерта той специално за Дарт. Браг боготвореше науката по същия начин, по който теолозите говорят за Бога.