Сивият манекен този път беше забележително по-голям. Две стъпки и тялото беше изхвърлено от стаята.
То излезе от прозореца успоредно на земята, изви се, завъртя се и лявото рамо се забучи в саксията. Тялото полетя назад, при което главата изтрака остро и манекенът се размаза върху тротоара в безформена купчина.
Браг задейства клавиатурата. Отново се появи снимката на сцената на произшествието, като напълно замени компютърната графика. Точно съответствие.
— Олеле — въздъхна Дартели, като пробно се залюля напред в креслото. Голям човек, мислеше си. В ума си имаше няколко кандидати.
— Съвсем по мой вкус. — Игнорирайки екрана и кървавата купчина, която представляваше Стейпълтън, Браг обърна лицето си срещу неговото. — Тъжната част е, че това не е доказателство, Джо. То, разбира се, може да бъде използвано, за да се повлияе на съдия или на съдебен заседател — не казвам, че не струва нищо, но ние не разполагаме с никакви други доказателства в полза на това, че някой е хвърлил Стейпълтън от тази стая, а материалът, с който действително разполагаме, е в доста голямо противоречие, като се има предвид, че би била необходима амазонка. Ако тя е под шест фута, излиза, че има тялото на Шварценегер.
Вниманието на Дарт остана приковано в екрана.
— И така, значи това подсказва убийство, но не го потвърждава.
— Точно така.
Дартели потърка ръце, за да ги стопли и се размърда в креслото. Пружините проскърцаха под тежестта му. Десетки мисли наводниха съзнанието му, но една от тях изплува на повърхността.
Браг изглеждаше зает със собствените си мисли. Между двамата настъпи тежко мълчание. Екранът показваше снимката на неприятния за гледане труп на Стейпълтън, изкривен и невъзможен, който причиняваше болка, даже когато само се погледнеше към него.
Започна се, констатира Дарт.
Почувства прилив на паника, когато Браг каза:
— Не искам да правя нещо голямо от това, но смятам да пробвам софтуера за Ледения човек.
Дарт мислеше, че и Зелър, и Ковалски отговарят много точно на физическите характеристики, изложени от Браг. Зелър беше съвсем точно шест фута, с внушителен гръден кош, телосложението му напомняше камион пикап, не седан. Той беше загубил значителна част от теглото си след убийството на Лъки, но не и силата си, помисли си Дартели.
— Защо е необходимо? — попита Дарт, като си мислеше: той знае!
— Би представлявало интересен тест за софтуера, нали? — попита риторично Браг.
— Предполагам — кимна Дартели, като се опитваше да звучи отегчено.
— Този случай така и остана неизяснен — припомни му Браг.
— Да, така е. — Дарт си пожелаваше темата да бъде изоставена и все пак и той самият искаше да разбере какво би разкрил софтуерът. — Резултатите биха ме заинтересували.
Браг натрака бързо инструкции върху клавиатурата и белият манекен в ролята на Дейвид Стейпълтън отново излезе от прозореца, като се хвърли. Той заплува, изви се и падна, като се удари силно в саксията, преди да попадне на тротоара. Дартели почувства удара в костите си.
— Софтуерът е подложен на изпитание като нас. Необходимо ми е да тестувам моделирането — каза Браг. — Това може да се окаже полезно.
— Не бих заложил прекалено много на това — предупреди го Дартели. — Ранкин няма да приветства издърпването обратно на точно този случай от списъка на неизяснените.
— Съгласен — кимна Браг, познавайки политическата чувствителност на този случай и без съмнение спомняйки си ударите, които отделът беше получил от вестниците. — Но това може да бъде направено тихо — просто да се изпробва софтуерът.
Дартели почувства, че му прилошава. „Ами ако софтуерът внуши, че Ледения човек не е скочил?“, замисли се той.
— Ще пробвам — каза Браг.
Дартели изрече много внимателно:
— А засега вероятно ще пазим нашата малка тайна.
Теди Браг кимна и докато пръстите му танцуваха, анимираният Дейвид Стейпълтън беше още веднъж изхвърлен от прозореца и катапултира, преди срещата с ужасната смърт пет етажа по-долу.
5.
Офисът на отдела за сексуални престъпления, който беше офис на Аби Ланг, беше мрачен, както всичко останало на Дженингс роуд. Беше трудно да се внесат подобрения при този линолеум и акустичните плочи, въпреки че тя беше направила всичко възможно. Беше окачила няколко произведения на изкуството върху стените, държеше на бюрото си ваза със сухи цветя, а от уредбата звучеше нежна класическа музика. Адажио за струнен квартет. Тя, също както Дарт, имаше на бюрото си личен компютър: само няколко от детективите си бяха позволили подобно разточителство.