Есента не беше далече и първите й сигнали бяха променили цвета по краищата на много листа, въздухът носеше нейния аромат, а слънчевите лъчи изглеждаха по-различни — предметите вече не блестяха, те пламтяха. Видя му се чудно, че досега не беше забелязал нищо от това.
— Малко по на север е от Белвю скуеър — предупреди го тя.
„Лош район“, помисли той.
— За това място не е най-доброто време на деня.
Проектите бяха най-безопасни от изгрев-слънце до единадесет преди обед, защото гангстерската активност се проявяваше късно вечер и децата спяха до късно — упоени от наркотици и изтощени.
Аби се оживи.
— Кажи ми за това. Но тя има желание да говори, така че отивам.
— Две пресечки северно от Белвю скуеър? Бяла жена? Сама? Ти шегуваш ли се?
— Какво е това, мъжки егоизъм или расизъм, господин детектив?
— Не бих отишъл там сам — декларира той честно.
— Е, добре тогава, ще ти правя компания — погледна го тя с крива усмивка, отдръпвайки се от него и отваряйки вратата.
— Не, не, не — запротестира Дарт, като не желаеше да отстъпи.
— Влизай — нареди тя, поглеждайки към групата полицаи, застанали до вратата на главната квартира, — или ще направя сцена.
Погледите им се срещнаха и той почувства, че тя съвсем не се шегува.
Мина напред пред колата и след малко влезе и се настани до нея.
— Това е лоша идея — предупреди я той.
— Почакай малко — каза Аби Ланг.
Дългата руса коса на Ланг се ветрееше на отворения прозорец. Той виждаше силуета на малкия й нос в профил, даже грациозните очертания на брадичката й.
— Имаш ли деца? — попита Дарт. „Това пък откъде дойде?“, стана му чудно.
— Три.
— Как изглежда? Семейният живот?
Тя го огледа и се намръщи. Блузата й се надипли и се надигна.
— Това е едновременно най-хубавото и най-лошото нещо, което ми се е случило. Една част радост, една част хаос. Много за препоръчване. — Той долови никакъв или много малко сарказъм в думите й.
— Омъжена?
— Някога. Само че не стана както в приказките.
Дланите му започнаха да се навлажняват, почувства, че спокойствието му го изоставя.
— Флиртуваш ли с мен, Дартели? — Тя го погледна и се усмихна закачливо.
— Какво? — изгледа я изненадан. — Не — отговори несръчно.
Тя сви рамене.
— Е, добре.
Свиха вдясно и се насочиха в сърцето на северния край. Затвориха прозорците, Аби включи климатика, а Дарт провери дали всички врати са заключени. Рядко се случваше бели хора да навлизат в северния или южния край — не без синя униформа — а резидентите на Проектите рядко се осмеляваха да навлизат в търговската част. Ако бандите прекосяваха разстоянието между севера и юга, имаше кръвопролития. Три отделни града съществуваха съвместно и това беше едно мизерно съществуване. Рефер беше полицията.
— Обичаш ли сладолед? — попита го тя.
Въпросът беше толкова далече от мислите му, че Дартели трябваше да помисли малко, преди да отговори.
— Кой не обича сладолед?
— Какъв по-точно? — добави тя. — И не казвай ванилия.
— Ванилия.
— По дяволите…
— От мен може да се очаква всичко — извини се той.
— Така ли? И мислиш, че само ти си такъв?
— Какво имаш предвид?
Тя се усмихна по характерния за нея начин, при който усмивката е адресирана само към нея самата, и наклони главата си към отдушника на климатика, за да се наслади на хладния бриз.
— Замразено шоколадово мляко със сос от къпини.
— Може би флиртувам — призна той честно.
— Само говорим за сладолед. Не се вълнувай. — След няколко пресечки тя попита: — Какъв предпочиташе Гини?
— Ментов.
— Мразя го — заяви тя твърдо.
— Да, и аз — присъедини се той, усмихвайки се.
— Горе-долу го очаквах — каза тя, — по начина, по който го каза.
Когато отминаваха Белвю скуеър, Дартели си помисли, че този вид условия на живот не са характерни за един град в централен Кънектикът, в Съединените американски щати. Изглеждаше недостъпно за въображението, че такава ялова пустиня и явен упадък на градска цивилизация може да се намира само на няколко минути от обновената и оживена търговска част на града. Белвю скуеър приличаше толкова много на затвор, че нямаше нищо учудващо в това, дето много от младите му обитатели свършваха в затвор. Разнебитени, олющени сгради, витрини на магазини и върху тях реклами на шперплат, бордюри, където можеш да затънеш в боклуци. И невъзможност да се види алуминиев контейнер за отпадъци.