— А той харесваше ли ти?
Момичето вдигна рамене, но беше явно, че не се чувства удобно, беше даже уплашено.
— Ти харесваше ли му? — смени тактиката Аби, която беше свикнала да задава такива въпроси, но Дарт се чувстваше гадно.
— Нещо такова — отговори момичето.
Дарт нямаше желание да присъства на тази сцена. Питаше се защо въобще си беше дал труд да идва, защо Аби го беше завлякла в тази работа и реши, че може би това представлява емоционално наказание, начин, по който да му се попречи да се измъкне, да не изоставя самоубийствата, за което изпитваше силно изкушение. Няколко седмици и Дейвид Стейпълтън, и Джералд Лорънс нямаше да представляват нищо повече от две папки, които събират прах в архивата.
Аби отправи строг поглед към Дарт. Изглежда, че знаеше какви са мислите му и те не й харесваха. Няма да ходиш никъде, казваше погледът й. Помогни ми.
— Кажи ми какво видя — внимателно попита Дарт. Не искаше да чуе нищо повече за историята на случая. Не искаше потвърждение за това, че това малко момиче е било заключено с Джералд Лорънс даже един следобед.
Дарт протегна ръка към яката си и разбра, че вече я беше разкопчал. Пое жадно въздух, изведнъж го обхвана клаустрофобия.
Големите кафяви очи на момичето бяха отправени към Дарт с молба, но въпреки това то се плашеше от него.
— Беше някаква стара кола. Синя, може би. Сива. — Тя вдигна рамене. Беше слаба като кокал. Доста хубавичка. Прекалено реална за Джо Дарт в момента. Той поиска да излезе навън. — Стара. Идва и паркира. Голям мъж излиза. Бял мъж, знаете. Качва задните стълби там — довърши тя, сочейки навън.
Дарт приближи прозореца. Не искаше да чуе това. Каза:
— Било е късно. Трябва да е било тъмно.
— Не, не тъмно. Светлината идва от тях, прозорците там. Достатъчно много светло. — Тя се вгледа в Дарт продължително. — Ти мислиш аз лъжа, също като онзи другия — каза тя, имайки предвид Ковалски.
Аби отправи за момент покровителствен поглед към Дарт, а после се обърна към момичето.
— Видяла си как един бял мъж излиза от колата си — синя кола — и как се качва по онези задни стълби?
— Голям мъж. Да, госпожо. Сива може би — колата.
— И тогава ти какво направи, Люилън? — попита Дарт с надежда да открие някаква непоследователност, която би могла да я елиминира като свидетел, и в същото време да обясни защо Ковалски е пропуснал да регистрира показанията й. Започна да се надява, че Аби не е сгрешила в инстинкта си: може би връзката беше Ковалски, не Зелър. Какво удоволствие би било, ако можеше да бъде съборен Роман Ковалски.
— Наблюдавах — отговори момичето. — Мъжът идва, промъква се късно през нощта и аз мисля някой ще бъде арестуван, може би убит. — Тя кимна към Дарт и той почувства, че го пронизва студ чак до пръстите на краката. Типично за Белвю скуеър — арести и престрелки. Беше изречено с вълнение, като че ли този прозорец беше просто един телевизионен екран.
Дарт обмисли възможностите. Джералд Лорънс може би е бил разпространител на наркотици, белият му посетител — клиент. Възможно беше Ковалски да знае нещо относно това, след като някога е работил в отдела за наркотици. Възможно е купувачът да е бил ченге, помисли Дарт, като се опитваше да открие мотивацията на Ковалски. Купуването на наркотици близо до Белвю скуеър от ченге или изнудване, извършвано от ченге, представляваше точно този вид информация, която Ковалски би се опитал да скрие. Ако действаше сам, на своя отговорност, ако потулеше работата, би могъл да защити колега офицер и да посъбере някои сведения, които по-късно да изтъргува.
— Белият мъж беше горе около пет минути — уточни Аби.
— Да, и никаква стрелба — каза тя като че ли на Дарт. — Мама ми казва, когато има стрелба, да се мушна под масата. Наведена глава и под масата.
Пет минути бяха достатъчни за извършване на покупка и прибиране в колата, помисли Дарт. Нямаше чувството, че бяха достатъчни, за да се имитира самоубийство. Почувства нова вълна на облекчение — като мислеше за Зелър, изведнъж беше стигнал до някои заключения. Вината, помисли той, е форма на заболяване.
Погледна към Аби и това, което видя, беше тъга. Едно същество, толкова младо, казваха очите й. Невинно. А невинността, помисли той, е като един балон — веднъж пробит, повече не съществува. Не може да се поправи. Няма начин. Неговата майка беше откраднала от него друг вид невинност, той изпита някаква симпатия и чувство за сливане с това малко момиче.